Мелис е безмилостна в своите интриги. Този път тя отпечатва снимки на майката на Зейнеп, на всяка от които има голям черен надпис: „ УБИЙЦА“. Тя с радост ги разнася из цялата къща, лепи ги по стените, разхвърля ги по мебелите. Накрая повишава глас, така че всички да я чуят:
– Дъщерята на убийцата живее в нашата къща!
Ферей, влизайки във всекидневната и виждайки този хаос, застива в неподвижна тишина. Сърцето ѝ започва да бие по-бързо.
– Мелис, какво правиш? Какъв е смисълът на това! – Гласът ѝ трепери от ужас.
– Истината, както обикновено, най-накрая излезе наяве – отвръща Мелис безгрижно. С театрална грациозност тя подхвърля последните плакати във въздуха, наблюдавайки как те падат на пода. – Получи се красиво, нали?
– Истината, както обикновено, най-накрая излезе наяве – отвръща Мелис безгрижно. С театрална грациозност тя подхвърля последните плакати във въздуха, наблюдавайки как те падат на пода. – Получи се красиво, нали?
Ферей се приближава до нея и я хваща за ръката.
– Ти луда ли си? Не ти ли казах вчера да не се месиш в това! Събери ги веднага!
Мелис неохотно се навежда, за да вдигне няколко плаката, когато изведнъж в коридора се появява Зейнеп. Момичето спира на половината стъпало, разглеждайки разпръснатите снимки. Тогава Мелис с триумфална усмивка хвърля останалите точно в краката ѝ.
– Това е истината! – обявява тя с театрален тон.
Зейнеп бавно се навежда и вдига един от плакатите. Дълго се взира в снимката на майка си, а ръцете ѝ започват да треперят.
– Майка ми…? – Гласът ѝ едва се чува. – Тя нима… е убила някого? Госпожо Ферайе, защо тук пише „ убийца“? Кой е направил това!
– Зейнеп, това е една от глупостите на Мелис – обяснява Ферей, като се опитва да запази спокойствие.
– Глупости? – Мелис вдига вежди и накланя глава с извивка. – Ако казвам истината, това означава ли, че е глупост?
Зейнеп се приближава до нея и я поглежда право в очите.
– Защо направи това?
Мелис въздъхва театрално, сякаш разговаря с особено нежелано дете.
– Все още ли не разбираш? Добре, ще ти го обясня в прав текст.
Тя вдига от пода един плакат и го поставя пред себе си.
– Ето я майка ти. – Тя посочва с пръст снимката. – А тук пише, че тя е убийца. – Тя докосва големите черни букви. – Възможно ли е да е по-ясно?
Зейнеп усеща стягане в стомаха си. Диша плитко, опитва се да каже нещо, но думите са затворени в гърлото ѝ.
– Не… Невъзможно е… Майка ми никога не би могла да убие някого!
– Ами да? – Мелис се усмихва подигравателно. – И къде е тя сега? Защо не е тук?
– Зейнеп, не я слушай! Знаеш каква е Мелис. Тя го прави само за да те нарани! – Ферайе се опитва да спаси положението.
– Да нарани? – Мелис подсмърча с ирония. – Аз просто казвам истината. Нека най-накрая разбере какво е направила майка ѝ.
– Стига, Мелис! Върви в стаята си!
Ферайе губи търпение. Хваща дъщеря си за ръката и иска да я измъкне със сила, но тогава Зейнеп смело застава на пътя им.
– Г-жо Ферайе! – Гласът ѝ е леден, а очите ѝ блестят от сълзи. – Какво знаете?
Ферайе не отговаря.
– Давай, кажи го, мамо! – дразни се Мелис, наслаждавайки се на хаоса, който е предизвикала.
Зейнеп прави крачка напред, стиснала ръце в юмруци.
– Вярно ли е? Майка ми наистина ли е убила някого?
– Не е нужно да я питаш. – Мелис се приближава до Зейнеп и се навежда към ухото ѝ, като шепне със задоволство: – Ще ти кажа. Майка ти намушка с нож един мъж преди няколко месеца. Това означава, че тя е престъпник. Тя е убиец.
– Мелис, стига! ДОСТАТЪЧНО! – крещи Ферайе, но дъщеря ѝ само се усмихва по-широко.
