Настъпва мълчание…
–Добре заварил! – отвръща Халит паша след 1-2 минути мълчание.
Афифе е шокирана, явно не е омачквала пашата да приеме Хира.
–Да преминем ли към вечерята? – предлага Афифе.
–Да видим какво си ни приготвила Афифе! – отвръща пашата.
–Сигурна съм, че ще ви хареса, паша! Заповядайте! – отговаря любезно Афифе.
Действието прескача. Всички са се събрали в салона, за да пият кафе.
– Афифе, това беше превъзходна вечеря… Благодаря ти! Винаги съм смятал трапезата за много важна в нашето семейство – признава пашата.
Когато сервират любимото му кафе от шам фъстък и любимия му локум, паша се обръща и пита Орхун директно за скандала, който вълнува обществото – истината за обвиненията срещу Хира във връзка със смъртта на Нихан.
Орхун откровено признава грешката си – обвинението, което той първоначално отправил без достатъчно доказателства. В очите му личи разкаяние. Паша е строг и безпощаден в думите си – той подчертава, че никой няма право да раздава сам правосъдие.
– Никой не може да действа на своя глава, но най-вече ти, един Демирханлъ! – заявява пашата. Орхун иска да каже нещо, но Халит с ръка му показва, да мълчи и се обръща към Хира. –А сега ти ми кажи какво точно се случи?!
Хира, стоейки до Орхун, потвърждава всичко казано. Тя признава, че така е започнала тяхната връзка – сред недоверие и болка, но също така уверява, че не това е важно в момента. Важното е, че сега те са избрали да продължат заедно, оставяйки миналото назад.
Междувременно, прислугата също живее със събитията. Гюлнур, развълнувана и заинтригувана, описва на майка си Халисе случилото се в хола, представяйки го като велика любовна история, която се развива под носовете им. И двете жени се тревожат как суровият характер на Халит паша може да засегне крехката душа на Хира, защото за пашата родът и произходът са изключително важни. Халисе се моли на Бог да даде сили на Хира.
Семейният разговор продължава и в него се включва Нуршах. Тя припомня думи на пашата, казани ѝ някога : „Никой не може да проходи, без да пропълзи първо.“ Тя му казва, че казаното някога от него, напълно описва трудния път, извървян от Хира и Орхун. Те двамата действително са преминали през много изпитания и едва сега започват уверено да вървят заедно напред.
Пашата с любопитство поглежда към Хира и пита: – Наистина ли беше така?
Хира отговаря уверено: – Да, господине. Вие сте военен и знаете по-добре от всички. Каквото и да се случи никога не изоставяте бойния си другар по пътя. И ние постъпихме така. Доверихме се един на друг, дори когато беше трудно.
Паша я наблюдава внимателно, леко изненадан от думите ѝ: – Значи знаеш за подсилването на доверието… Браво! Харесват ми сравненията, които използваш.
Афифе веднага се намесва: – Вероятно го е научила от Орхун. На него се пада да попълни пропуските ѝ… Пропастта между тях е известна!
–Няма нужда от пропаст! – заявява пашата. -В брака е от съществено значение двойките да допълват недостатъците един на друг. Ако става въпрос за недостатъци, разбира се! Между другото не мисля, че Хира има недостатъци! Напротив…
Халит паша внезапно се обръща към Хира на френски: – Идвайки от Еритрея, вероятно говорите френски?
Хира веднага отговаря свободно на същия език: – Да, господине. Опитвам се да го говоря възможно най-правилно.
Паша повдига вежди и се усмихва одобрително: – Не, не снахата има повече от необходимото!
В другия край на стаята, Еда шепне с яд на майка си: – Не може да бъде, кълна се, скоро ще припадна!
От другата страна на стаята, Еда едва удържа завистта и удивлението си, а Гюлнур е убедена, че вече няма по-високо ниво, до което любовта между Орхун и Хира може да се издигне.
Докато разговорът продължава, всички в имението осъзнават, че тази вечер се е превърнала в своеобразна повратна точка – строгият Халит паша явно приема и одобрява Хира, което носи нова надежда за щастието на младата двойка.
