– Изненада! Познай, кой съм аз?… Не смей да издадеш нито звук!… Здравей, братовчедке! – процежда той със злобна ирония. – Но защо толкова грубо? Не познаваш ли сина на леля си?
Хира потреперва от ужас. Очите ѝ се разширяват, а сърцето ѝ сякаш спира за миг.
– Сега ще махна ръката си – продължава мъжът. – Ако се опиташ да изкрещиш, ще ти счупя нежното вратле… Ясно ли е?
Мъжът маха ръката си.
– Ти… ти ли си, Селим? Синът на леля ми Саадет? – пита уплашена Хира.
– Не произнасяй името на майка ми, след всичко, което ѝ причини – отвръща той ядосано.
– Но аз не разбирам защо се държиш така? – пита Хира.
– Заради теб загубихме всичко! – гласът му трепери от гняв. – Появи се след толкова години и съсипа живота ни! Майка ми трябваше да се справи с теб още тогава… Направи грешка!
Хира отчаяно се опитва да осъзнае какво се случва:
– Какво толкова съм направила?
– Какво ли? Заради теб майка ми умря! Какво още можеш да направиш?!
Хира пребледнява, потресена от думите му:
– Леля… е починала?
Селим я гледа с омраза и цинична усмивка.
– Но… как е станало? Кога? – пита Хира, борейки се със сълзите.
– Беше съсипана заради съпруга ти. Първо изгуби всичко, после влезе в затвора… Разбира се, великата г-жа Саадет не издържа живота зад решетките и сложи край на живота си. О, не ми казвай, че си разстроена? Наистина ли ти пука? Ако е така, ще ми дадеш достатъчно пари, за да компенсираш загубите ми.
Хира отчаяно отговаря:
– Но аз нямам никакви пари…
– За Бога! – присмива се Селим. – Жената на великия Демирханлъ няма пари, така ли?
– Наистина нямам, кълна се! – моли се тя.
– Тогава ще намериш. Не ми пука, дали ще откраднеш или продадеш нещо! Но ще ми донесеш парите лично!
Хира решително поклаща глава:
– Искаш от мен да взема нещо, което не е мое. Не мога да го направя…
Очите на Селим потъмняват заплашително:
– Ще го направиш! Ако не го направиш, или ако кажеш на някого за разговора ни, няма да пострадаш само ти. Ще нараня всички около теб… Твоята скъпа Нуршах, Муса, когото наричаш брат, съпруга ти… А, да, и онова малко момче…
– Недей! Моля те, не ги докосвай! – проплаква отчаяно Хира.
– Как го наричахте помежду си? Аличо, нали? Синът на онази Нихан, която умря?
– Толкова нещастия сполетяха това семейство заради мен! Остави ги на мира! Моля те! Проблемът ти е с мен. Отомъсти си на мен, но тях не ги докосвай, моля те!
– Значи казваш да не ги наранявам? – прошепва зловещо Селим.
– Моля те, недей! Моля те!
– Добре… Но при едно условие. Ще ти изпратя локация, ще донесеш парите там. Ако посмееш да кажеш нещо на когото и да е, ще ви унищожа всички. Ако искаш близките ти да останат живи, ще изпълняваш точно каквото казвам. Чакай новини от мен. Ще ти пиша!
Селим изчезва в мрака, а Хира, останала сама, отчаяно шепти към небето:
– Боже, какво ще правя? Как да го спра?
