Умут е много щастлив, когато разбира от Нурсема, че родителите ѝ са съгласни двамата да се оженят. Развълнуван и леко объркан, той пита любимата си дали трябва да спази някакви традиции или обичаи, които той не познава.
– Умут, първо трябва да се успокоиш – нежно го хваща за ръката Нурсема. – А после е нужно да дойдеш у дома и официално да поискаш ръката ми! – Да, ще купя цветя и бонбони и ще дойда да поискам ръката ти! – отвръща радостно Умут. – Нурсема, ние ще бъдем много щастливи!– Ще бъдем, нали? – пита тя, сякаш все още не може да повярва, че всичко се случва.– Разбира се, че ще бъдем… – уверено потвърждава Умут.
В този миг Нурсема си спомня думите на баща си, който я е предупреждавал, че двамата с Умут са прекалено различни, че идват от два различни свята. Но сега е влюбена в него и не ги забелязва.
– Умут, винаги ще намираме общ език, нали? – пита го несигурно тя.
– Нурсема, аз много те обичам! – заявява страстно Умут. – Ще се постарая никога да не те разочаровам! Веднъж вече почти те изгубих и никога повече няма да допусна такава грешка. Никога няма да те пусна!
– Обичам те! – прошепва с трепет Нурсема.
– Как ти отиват тези думи… – отвръща Умут като я гледа в очите
