В същото време Аличо и Муса ритат топка. Муса го учи как да удря топката. А когато Аличо вкара гол, и двамата скачат от радост.
– Може ли да се обадим на вуйчо? – пита Аличо.
Муса вади телефона си, набира номера на Хира и му подава слушалката.
Хира вижда, че телефонът ѝ звъни.
– Муса се обажда! – възкликва Хира и бързо вдига.
Видеообаждане. Хира отговаря като показва себе си и Орхун.
– Чичо! Къде сте? – пита Аличо.
– На едно много специално място… Ще те доведа тук някой ден – усмихва се Орхун.
– Може ли скоро?
– Може…
– Аличо, изпоти ли се? – попита Хира притеснено.
– Играехме с топката и вкарах гол… – обяснява Аличо
– Браво на теб! – казва Хира. – Муса, може ли да сложиш кърпа на гърба му? И не му давай студена вода – да не настине.
– Разбира се, сестричке. Ще донеса веднага вода и кърпа! – казва Муса и приключва видеообаждането.
– О, вярно, Хира е права – изпотен си! – казва Муса, като пипа гърба на Али. – Добре, стой тук, ще донеса топла вода. Да не се разболееш, че Хира ще ме унищожи! Стой тук и не мърдай, ясно? Връщам се веднага.
Докато Муса отива да вземе кърпата и водата, Аличо забелязва, че топката се е търкулнала в храстите. Без да се замисля, се втурва след нея…
Когато Муса се връща няколко минути по-късно – Аличо го няма.
– Дано не настине… – казва притеснено Хира. – Но всъщност… времето е хубаво, Муса е с него… Сигурно се тревожа прекалено. Но какво да направя? Аличо е още малък… Самата мисъл, че може нещо да му се случи… ме ужасява. Постоянно съм на тръни. А сега, с тези заплахи на Селим…
– Казах ти, че темата със Селим е затворена, нали? – намесва се уверено Орхун.
– Прав си…
