Селим решава да си отмъсти на Орхун и отвлича Афифе. В замяна на свободата ѝ, той иска десет милиона долара – и то в срок от едва четири часа. Вижте още какво ще се случи в епизод 197 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 3 април 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 196 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 3 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Селим решава да си отмъсти на Орхун за високомерното му отношение и отвлича госпожа Афифе. В замяна на свободата ѝ, той иска десет милиона долара – и то в срок от едва четири часа.
Еда и Перихан обвиняват Хира, че тя е виновна, че братовчедът ѝ е отвлякъл Афифе. Хира се обвинява за случилото се.
Междувременно, Рашид поставя неочаквано условие, за да даде благословията си за сватбата на Кенан и Мерием…
Действието продължава от предния епизод. Орхун и Хира се намират в малкото, уютно заведение, което Орхун е посещавал като дете заедно с баща си.
Майстор Рамазан е радостен да види Орхун и по лицето му грее топла, бащинска усмивка.
– Радвам се за вас, деца… – казва майстор Рамазан. -Нека бог да ви даде дълъг живот заедно… Виждаш ли, Орхун? Животът на човек е като живот на пеперуда. Вчера тичаше тук, а днес си един много храбър мъж. Тогава бях сам в ресторанта, но когато пристигнеше стока, той идваше да ми помага. Бог да прости баща му беше същия щедър човек, мъж като планина! Бягаха от имението, за да дойдат тук! Щом Орхун се отдалече от г-жа Афифе, започваше да тича на воля!
Майсторът се засмива.
– Не го гледай сега колко е спокоен… Като дете не можеше да стои на едно място. Качваше се по дърветата, а докато му кажеш да слезе – вече е на върха. Саид също му беше компания – не като баща, а като приятел. Присъединяваше се в игрите му, все едно самият той бе дете. Ако ги беше видяла тогава… нямаше да повярваш, че са баща и син – бяха като две палави хлапета!
Орхун се усмихва с носталгия.
– Отдавна не съм ял менемен – казва той.– Сега е моментът, синко. Оттук нататък ви чакам – и теб, и булката – когато пожелаете. Вратата ми винаги е отворена.– Ще идваме… – обещава Орхун.– Ще направя чай… – в гласа на майстора има надежда, сякаш не иска моментът да свърши.– Благодаря, майсторе… Но следващия път – обещавам. Трябва да тръгваме.– Добре… приемам обещанието. Но дано да не мине много време! Хайде, дай да те прегърна!– Приятно ми беше да се запознаем – казва Хира с усмивка.
Орхун и Хира си вземат довиждане с майстора и си тръгват от заведението.
Камерата се прехвърля рязко. Атмосферата се променя – студена, тъмна и напрегната.
В мрачно мазе, осветено само от бледа лампа, Селим стои вгледан в нещо пред себе си.
Очите му светят от злоба, устните му се извиват в хищна усмивка.
– Да видим сега… дали Орхун Демирханлъ ще може да те спаси… – изрича той с глас, натежал от ирония и жажда за мъст.
Действието се връща при Хира и Орхун. Те вървят бавно под дебелата сянка на старите кестени. Вятърът нежно раздвижва листата, а в тишината между тях се усеща топлина, спокойствие и нещо, което още не е изречено, но витае във въздуха.
– Искам да ти благодаря… – казва Хира, поглеждайки към него, докато стъпките им отекват в тишината на алеята.
– За какво? – пита Орхун.
– Прекарах един прекрасен ден… Но не само заради това. Благодаря ти за нещата, които сподели с мен. Понякога не е нужно да се говори много. Понякога тишината казва всичко. Но… има нещо, което искам да ти кажа.
– Слушам те… – отвръща той и се спира, обръщайки се към нея.
– Искам да кажа, че разбрах вече! Всичко, което ми показа сега е и мое! Всичко, което е твое е и мое!
Орхун я поглежда. Очите му срещат нейните и сякаш четат душата ѝ. Погледът му е дълбок, изпълнен с емоция, която думите не могат да опишат. Хира усеща как сърцето ѝ ускорява ритъма си.
И точно в този красив, интимен момент… телефонът на Орхун звъни. Мигът се разбива като стъкло.
– Да? – отговаря той рязко, без да откъсва очи от Хира.
– Орхун Демирханлъ! Колко струва една майка, Демирханлъ? – гласът отсреща е злобен, пълен с ненавист. Това е Селим.
– Какво говориш?! – гласът на Орхун се променя. Гневът му нараства и е напът да избухне като бомба.
Камерата се прехвърля. Виждаме Селим. Стои в мазе. Срещу него – седнала на стол, с вързани ръце и каменно изражение – е госпожа Афифе.
– Ако погледнеш съобщението, което ти изпратих, ще разбереш по-добре какво искам да кажа – казва Селим с хладна увереност.
Орхун отваря съобщението. На екрана излиза снимка – майка му с вързани ръце.
Хира, която поглежда към телефона, не издържа. Слага ръка на устата си, шокирана и вцепенена.
– Дадох ти каквото искаше… Какво още искаш? – изрича Орхун, този път не просто ядосан – той кипи отвътре, готов да е да изригне.
– Десет милиона долара… и имаш само четири часа – отговаря Селим хладнокръвно. – Приготви парите. Ще се обадя отново и ще ти кажа къде да ги донесеш.
Орхун замълчава за секунди, а след това изрича през зъби:
– Добре. Ще получиш парите до последната стотинка. Но ако нещо се случи с майка ми… ще те убия.
Селим се смее.
– Внимавай как ми говориш, Демирханлъ… Сега аз държа козовете. Ще правиш каквото ти кажа. И не си и помисляй да намесваш полицията. Чакай обаждането ми!
Орхун прибира телефона с рязко движение. Дланта му е свита в юмрук. Погледът му е като камък – твърд, непоклатим.
– Отиваме вкъщи! – казва Орхун.
Когато пристигат в имението, пред входа ги посреща Шевкет. Лицето му е напрегнато, а очите – пълни с тревога.
– Госпожата отиде на разходка до брега… Бях с нея, както винаги… но… не разбрах какво се случи. Опитах се да я защитя, господин Орхун, но не успях. Не бях достатъчно силен! Простете ми! – казва той, навел глава, с глас, задъхан от вина.
– Къде е Явуз? – пита рязко Орхун, вече усещащ как пулсът му се ускорява.
– Вътре е… Изчаках тук, за да ви обясня…
Орхун бързо прекрачва прага на къщата. Стъпките му кънтят по мрамора. Хира върви след него, опитвайки се да го догони. В коридора ги посреща Нуршах – разплакана, разтреперана, като сянка на себе си.
– Батко!… Мама… Намери мама, моля те… Върни я у дома… – гласът ѝ се пречупва.
Орхун я прегръща силно. Ръцете му се сключват около нея с нежна, закриляща сила.
– Ще я намеря! Давам ти дума! – изрича твърдо той. – Но докато се върне, ти ще бъдеш силна. Обещаваш ли ми?
Нуршах кимва, устните ѝ треперят, а в погледа ѝ се чете отчаяна надежда.
Орхун влиза в кабинета си, където Явуз вече го очаква.
– Какво открихте? – пита Орхун, без да губи време.
– Проследихме сигнала от телефона… но не успяхме да локализираме точното място… – казва Явуз със съжаление в гласа.
– Това ли правихте през цялото това време?! – изригва Орхун.
– За съжаление… районът няма видеонаблюдение… –отговаря Явуз, виновно свеждайки поглед.
Орхун е видимо недоволен. Няма време за губене. Трябва да действа.
– Трябва да разберем къде я държи. Дори да му дам парите, не знаем какво ще направи после… – мисли на глас Орхун и се отправя към шкафа с документи. – Бяхме направили досие на госпожа Саадет… Може да го използваме!
Рови бързо в чекмеджето, вади папка и я разгръща. Очите му прелитат през редовете.
– Спомням си, че в това досие има информация, която ще ни помогне срещу онзи мръсник… Селим. – казва рязко, докато подава половината документи на Явуз.
Няколко минути по-късно, Явуз вади един лист, преглежда го внимателно и посочва:
– Онази ферма в Силиври… Намира се на уединено място. Възможно е да са завели госпожа Афифе там – предполага той.
– Не. Това място е прекалено очевидно. Той знае, че ще се сетя за него – отвръща Орхун с увереност.
Орхун внимателно гледа два документа и след минута съобщава:
– Ето го мястото! Някога са купили този магазин за Селим. Започнал е бизнес, но после е фалирал. Оттогава магазинът стои неизползван, повече от седем-осем години е празен. Идеалното място – изолирано, но познато само на него. Там е! Държи майка ми там! Изпрати веднага екип!
– Не знам, господине… Нека не губим време на празно. Мястото не изглежда подходящо… – опитва се да възрази Явуз, но среща погледа на Орхун.
Този поглед не търпи възражения. Явуз се стяга, кимва и казва:
– Разбрано, господине! – и излиза бързо от кабинета.
Орхун вади телефона си и се свързва с банката. Времето тече. Гласът му е остър като нож.
– Какво като сумата е голяма?! Това не е извинение! Не приемам никакви оправдания! Парите да са готови до половин час! Повтарям – до половин час!
Действието се пренася в салона. Там Хира седи до Нуршах и се опитва да я утеши. Очите на момичето са пълни със сълзи, а ръцете ѝ треперят от безсилие.
– След като брат ти ти е обещал, той ще намери госпожа Афифе! – уверено казва Хира, поставяйки ръка върху нейната.
– Вместо да говориш, обади се на този твой неморален братовчед и му кажи да я пусне! – намесва се Перихан, която заедно с Еда също се намира в салона.
– Аз… не знам как да се свържа със Селим… – казва притеснена Хира.
– И дори не се опитваш! – избухва Еда. – Всичко това е заради теб! Не мога да повярвам! Кой знае какви още беди ще донесеш на това семейство!
Разстроена, Хира става и излиза на верандата. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Аз съм виновна! Боже, още колко ще вредя на това семейство?!
Към нея се приближава Муса.
– И това ще мине… Госпожа Афифе ще се върне! Не плачи, красивата ми сестричке… Обвиняваш себе си, но ти не носиш вина. Разбирам те… но не е така!– Имам вина, Муса! Всичко е заради мен! – Хира поклаща глава, гласът ѝ е разтреперан. – Селим ми е братовчед! Ако Орхун не беше намерил леля ми и не ме беше събрал с това семейство, нищо от това нямаше да се случи! Той направи всичко за мен, даде ми толкова много, а когато истинското лице на леля ми се разкри… всичко се срина! Аз исках да бъда щастлива, но виж на какво подлагам това семейство…– Това, че леля ти и братовчед ти са лоши хора, не значи, че и ти си такава – отговаря Муса.– Но те са от моята кръв… от моя род!– Но не ние избираме семейството си, сестро… Това не е твоя вина. – казва той и слага ръка на рамото ѝ. – Ще отида да видя малкия Али. Ти не мисли за него сега, докато си в това състояние.
Действието се пренася в помещението, в което Селим държи Афифе.
Селим се надвесва над нея. Очите му блестят от злоба.
– И синът ти ме гледаше така – от високо! Гордостта ви е влязла в душата, Демирханлъ! – изрича с презрение. – Не се ли страхуваш от мен?
Афифе мълчи. Погледът ѝ е хладен, непреклонен.
– Гладна си, нали?
– Предпочитам да умра от глад, отколкото да ям от ръцете ти! – отвръща тя с гордо вдигната глава.
Селим сяда близо до Афифе.
–Майка ми не е сгрешила, точно такива хора сте! – казва Селеми. –Демирханлъ, паметници на гордостта!
– Отнасяме се към всеки според заслугите му – изрича Афифе спокойно. – Дори да имаше лечебна вода от ръка на жалък човек като теб не бихме пили! Не бихме яли от твоя залък! Всяка наша дума за хора като теб е напразна!
– Всичко ще си дойде на мястото, Демирханлъ! Ще съжаляваш за тези думи! – отговаря с ненавист Селим. – Така ще ми се молиш и ще протягаш ръка за помощ, че не можеш да си представиш!
По същото време Явуз влиза при Орхун в кабинета. В ръката си държи лист хартия. Изражението му е напрегнато.
– Оказахте се прав, господине. Селим е завел майка ви точно там… , но явно се е усетил, че ще го намерим и я е преместил на друго място, но е оставил бележка за вас – съобщава Явуз и подава бележката.
Орхун взима бележката и я прочета.
„Мислиш се за много умен, но аз съм по-умен от теб, Демирханлъ. Няма да ме намериш.“
Орхун ядосан смачква бележката.
Мерием и Кенан седят с роднините си. Настроението е весело – двамата вече са сгодени. Но Рашид, бащата на Мерием, поставя изненадващо условие за сватбата.
– Първото ви дете трябва да се казва Рашид… или Рашиде! – казва той съвсем сериозно.
Всички избухват в смях.
– Мамо, не съм чувала името Рашиде! Съществува ли въобще такова? – пита Нефес.
– Няма такова име – смеейки се, потвърждава Мерием.
– Ето, виждате ли! – усмихва се Рашид с гордост. – Така поне ще вляза в историята!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 22
