На следващия ден Кузей пристига в полицейския участък и дава показания. Скоро Сила е освободена от ареста. Но Кузей не я чака. Чувства се измамен и не иска да я вижда. Объркан и изпълнен с гняв, той излиза навън и се насочва право към автомобила си.
Сила го настига в последния момент, точно преди да се качи в автомобила си и да замине.
– Защо не ме изчака? – пита тихо, но почти веднага поклаща глава, сякаш сама си отговаря. – Няма значение… Важно е, че си тук! През цялото време си повтарях, че Кузей ще ме спаси. И бях права. Дойде, помогна ми! Обясних на полицията, че това е твоята карта, че не съм я откраднала. Казах им, че пътувам при теб в Истанбул… Но те не ми повярваха.
– Дошла си при мен?
– Да, при теб. Ако не ми бяха откраднали парите на гарата, нямаше изобщо да използвам картата ти. Ще ти обясня всичко…, но нека да тръгваме.
Сила протяга ръка към вратата на колата, но Кузей я спира рязко.
– Не – гласът му е твърд, почти леден. – Ще ми обясниш тук.
Сила го поглежда умолително.
– След като ти си тръгна, майка ми ме заключи. Тя се опита да ме принуди да се омъжа за Алпер. Аз избягах… Дойдох при теб. Но той ме заплаши, Кузей! Каза, че ще се ожени за мен, а после… ще те убие. Поиска адреса ти, телефонния ти номер… Бахар не му ги даде. Дойдох да те предупредя, но….
– Достатъчно! – прекъсва я рязко Кузей.
Сила го гледа неразбиращо.
– Кузей…
– Какво още искаш от мен? – пита той с ирония. – Дадох на майка ти двеста хиляди в брой. Това не беше достатъчно? Ами отгоре на това си използвала и кредитната ми карта? Какво сега? Искаш още ли?
– Не говори така… – прошепва Сила с болка в гласа.
– Кой плаща обувки, дрехи, какво ли още не с моята карта?! – крещи той, все по-ядосан.
– Алпер… той иска да ти отмъсти – казва Сила, вече почти без глас.
Кузей се засмива горчиво.
– Алпер? И наистина мислиш, че се страхувам от него? Кажи ми направо – колко искаш? – Той вади портфейла си и поднася пачка банкноти. – Вземи ги и се върни в селото си.
Сила прави крачка назад, сякаш думите му са ѝ ударили шамар.
– Не заради това избягах. Не искам парите ти. Исках… свобода. Да вземам решения сама, без да питам никого. Ти сам ми каза веднъж, че не съм робиня. Че не съм длъжна да живея в клетка, построена от чужди очаквания. И този път – не се подчиних.
– И какво от това? – Погледът му става ледено студен. – Мислеше си, че Кузей ще ти намери дом? Ще ти даде пари? Ще се грижи за теб?
– Не… искам да започна работа…
Кузей избухва в смях – кратък, сух, лишен от всякаква топлина. В очите му няма и следа от съчувствие.
– Работа? Наистина? Завършила си само втората година на гимназията, нали така? Гледаш ме и казваш, че ще си намериш работа? Ще се справиш? – говори с презрение. – Дори хора с дипломи не могат да си намерят работа, а ти… мислиш, че ще те наемат? Може би в някоя от мечтите ти!
Сила усеща как думите му разкъсват душата ѝ.
– Ти беше толкова горда – продължава той. – Правеше се, че не искаш парите ми. Но знаеш ли какво? Омръзна ми. Не съм глупав. Нямам нито желание, нито и стотинка за хора като теб. Иди и се опитай да лъжеш някой друг!
– Кузей, моля те, послушай ме. Избягах от Алпер, защото…
– Защото какво?! – прекъсва я той, гневът му прелива. – До вчера щеше да се омъжиш за него с усмивка на лице! Какво изведнъж се промени? Или просто си намерила някой по-богат?
Той вади банкноти от джоба си и ги хвърля на земята. Не забелязва, че заедно с тях изпада и телефонът му.
– Това са последните пари, които получаваш от мен, разбра ли? Последната услуга. Връщай се в селото си – там, където ти е мястото!
Сила го гледа, невярваща на думите му. Погледът ѝ се спуска към банкнотите, пръснати по земята. В същото време Кузей я пронизва с поглед, студен и отдалечен.
– Мислиш ли, че можеш да ме заблудиш… – Кузей вече говори с ледено безразличие. – Този трик може и да действа на хората в твоето село, но не и на мен.
Без да чака отговора ѝ, той се качва в колата си и потегля със свистене на гуми.
Сила стои неподвижна за миг, разстроена, после тръгва след колата му.
– Кузей! – вика тя и излиза на улицата.
Изведнъж се чува пронизителен звук на спирачки, светлина от фарове. Удар. Сила полита напред, удря се в капака на автомобила и пада на земята, безжизнена. Колата спира рязко. От нея изскачат две жени – лицата им пребледнели от ужас.
Разбираме, че това са Наджие и Хулия, които са тръгнали да търсят Кузей.
– Господи! – извиква Наджие, навеждайки се над момичето.
– Тя… тя не диша… – казва Хулия. Лицето ѝ е бяло като платно.
Междувременно Кузей шофира, без да подозира какво се е случило. Едва след няколко минути той забелязва, че му няма телефона.
Той проклина под нос.
„Сигурно е изпаднал на паркинга…“ – мисли си и обръща колата.
Когато пристига обратно, мястото е пусто. Няма нито хора, нито коли. Само вятърът танцува между разпръснатите банкноти, а шалът на Сили лежи на земята.
Сърцето му се свива. Чувства, че се е случило нещо лошо.
Зейнеп завързва с прецизност тънка, почти невидима корда точно пред прага на вратата на си. Тя познава Мелис много добре – знае, че Мелис има навика да влиза, без да почука, сякаш цялата къща ѝ принадлежи. И този път не греши.
Мелис влиза и… се препъва в кордата. Тя губи равновесие и се приземява на пода със силен трясък и стон.
Зейнеп, невъзмутима, все още седи пред огледалото и спокойно разресва косата си. На лицето ѝ се появява лека усмивка.
– Ръката ми… – изсъсква Мелис, като прави опит да се вдигане от земята с гримаса на болка. –Направила си го нарочно!
– Разбира се. – Зейнеп оставя четката и я поглежда надолу. –Това не е просто някакъв конец, това е корда. Тя се използва за риболов. С нея можеш да ловиш дребни рибки, но можеш да ловиш и шарани. Като теб.
Мелис стиска юмруци.
–Вече капани ми ли залагаш?!
–Безброй пъти съм те молила да не влизаш тук, без да почукаш – напомня Зейнеп.
– Дойдох да поговорим.
– Предполагам. Вчера Арда ми изпрати четири хиляди съобщения. – казва Зейнеп с ирония. – Докато бях при майка ми в затвора, вие двамата някак не сте си губели времето.
Мелис въздиша.
– Е, момчето малко страда – признава тя. – Но само си помисли, че всеки момент може да стане актьор. Ще се снима в телевизионни сериали, ще стане известен.
– Това наистина ме прави щастлива. – Зейнеп се изправя и оправя косата си. –Мисля обаче, че проблемът ти не е в Арда, а в Еге.
– Какво точно имаш предвид?
– Фактът, че сега съм свободна и ти се страхуваш, че ще се вкопча в Еге.
Мелис повдига вежди.
– Браво, мозъкът ти най-сетне е започнал да работи. Наистина се развиваш.
Зейнеп дори не помръдва.
– Не се притеснявай, в момента не се интересувам от Еге. Имам по-важни неща на главата си, като например решенията, отнасящи се до мен и майка ми. Между другото, щом си тук, ще те предупредя – ще се видя с Еге. Искам да поговоря с него за майка ми. Ако искаш, можеш да се отбиеш и да предизвикаш скандал. В края на краищата имаш опит в това.
Мелис я поглежда внимателно, сякаш се опитва да отгатне мисли Зейнеп в момента.
– Какво ти даде Йълдъз да ядеш днес? Ти не си на себе си. Ти си някак… странна.
Зейнеп се усмихва мило и изведнъж… прегръща Мелис.
– Уча се от най-добрите – казва тя забавно. – Сега целуни ръката ми.
– Това какво!
– Не се преструвай, че си забравила. – Зейнеп подава ръката си. – Обеща, че ще целунеш ръката ми, ако родителите ти се откажат от развода си. Хайде, обещанието си е обещание.
Мелис присвива очи.
– Наистина, какво си яла днес?
– Не си единствената, която има право на малко лудост, Мелис. Днес е мой ред. Е, целувка.
Мелис въздъхва продължително, но се поддава. Тръгва да целуне ръката на Зейнеп, но в последния момент Зейнеп отдръпва ръката си.
– Значи наистина щеше да го направиш! – избухва в смях Зейнеп и се обръща, като тръгва към вратата. – Аха, гледай кордата като излизаш, за да не се спънеш отново.
Мелис поглежда зад нея със смесица от раздразнение и възхищение. Зейнеп може и да я е надхитрила, но тази война още не е приключила.
Междувременно Ферей се опитва да разбере от Бюлент какво точно се е случило по време на срещата му с Гьонюл. Макар че той не е бил сам, а заедно със Зейнеп, Ферей е разтревожена – особено от факта, че срещата в затвора е продължила повече от два часа, а той не ѝ е казал нищо като се е върнал.
Йълдъз се опитва да я успокои, като казва:
– Вие сте най-добре пасващата си двойка, която познавам. Може би проблемът е, че не знаете как да изразявате чувствата си.
След казаното от Йълдаз, Ферей решава да говори с Бюлент открито. Тя иска да разбере истината – какво точно се е случило в затвора и защо връзката му с Гьонюл в миналото е приключила.
Еге тичешком се прибира и още от вратата крещи името на братовчед си Арда. Яростен, го хваща за пуловера и го обвинява, че е издал на баща му за плановете му да изплати голяма сума пари. Арда се защитава: – Не съм казал на никого нищо!
Но Еге не вярва: – Сюлейман от счетоводството ти се е обадил! Той те е попитал защо искам да изтегля парите!
Арда отговаря: – Да, попита. И какво?
– И какво ли! – извиква Еге. – Веднага си отишъл при баща ми!
Арда отрича категорично: – Не съм казал на никого!
Еге го обвинява, че иска да му попречи заради Зейнеп: – Тя те напусна и сега ми отмъщаваш!
Арда избухва в горчив смях: – Да, точно така! Исках да ви убия всички! Това искаш да чуеш, нали? Какъв отмъстителен план си измисли този път, Еге? Полудял ли си?
Еге продължава, несигурен, но все още ядосан: – Тогава защо ми попречи?
Арда отвръща с ирония: – Само един милион, нали?
Тук в разговора се намесва Мелъди, която досега е слушала в мълчание: – Един милион! Батко, чух ли добре?
В този момент идва и Белкис.
– За какво говориш? Еге, за какво ти бяха нужни парите?
– За да спася майката на Зейнеп от затвора – отвръща Еге.
Белкис е шикирана: – Какво!
– Халдун я е наклеветил – обяснява бързо Еге. – Сега той иска пари, за да каже истината.
Настъпва гробна тишина. След секунда Белкис го поглежда студено:
– Сине, ние някаква благотворителна организация ли сме? Защо не говори с мен?
– Всичко стана внезапно. Не можех да чакам.
Мелъди се намесва с недоумение:
– Внезапно? Батко, как можеш да харчиш НАШИТЕ пари за нещо такова!
Белкис се изправя решително:
– Това не са „някакви“ пари! Това е един кръгъл милион! Те принадлежат на всички нас. Това е нашето бъдеще. И няма да ти позволя да ги изтеглиш – особено заради Зейнеп! Никога!
Зейнеп пристига в дома на Еге, без да подозира, че се озовава в разгара на жесток семеен конфликт. Още щом прекрачва прага, чува гласа на Еге:
– Аз не съм луд! Имаме шанс да спасим майката на Зейнеп! Защо да не го използваме? Нима парите са по-важни от свободата на един невинен човек?
– Разбира се, че са важни! – отвръща Белкис. – Няма да хвърля милиони на боклука!
Щом влиза в стаята, Зейнеп усеща студения поглед на Белкис, която я напада:
– Опита се да измамиш сина ми, за да се докопаш до парите му!
– Не разбирам… – казва Зейнеп.
– Разбира се, че не разбираш! – Белкис е на ръба да избухне. – Нали ти му поиска един милион лири, за да измъкне майка ти от затвора!
– Това е достатъчно, майко! – намесва се Еге. – Зейнеп не ме е молила за нищо!
– Замълчи! – изръмжава Белкис, сграбчвайки Зейнеп за раменете. – Какво си направила със сина ми! Раздели го от семейството му! Ти си дявол!
– Майко, казах ти – Зейнеп няма нищо общо! – Еге се опитва да я защити.
– Няма ли? – Белкис го гледа с ирония. – А това, че искаше да изтеглиш милион, не е ли достатъчно?
Зейнеп го гледа шокирана: – Вярно ли е това, Еге?
– Виждаш, че Зейнеп не е знаела нищо! – Еге се обръща към майка разочарован.
– Разбира се! – Белкис отговаря подигравателно. – Какво си му обещала? Как си го омагьосала?
Зейнеп навежда глава, смазана от обвиненията. Еге рязко дръпва майка си настрани.
– Не преувеличавай! Внимавай с думите си!
– Какво си дала на сина ми! – Белкис не спира.
–Нищо… – отговаря Зейнеп.
– Не ти вярвам! Откакто ти се появи в живота ни, в тази къща няма спокойствие! Скара Еге с Арда!Опита се да разрушиш къщата на Ферей, а сега се нахвърлихте върху нас!
– Помолих Еге да ми помогне да намеря майка си, но не знаех за парите. Съжалявам, че всичко се разви така…
– Едно извинение не е достатъчно! Кажи ми направо – какво има между теб и сина ми!
– Нищо! – Еге издърпва майка си още по-далеч от Зейнеп. – Аз само ѝ помагам!
– Кой раздава милиони „от добро сърце“ в днешно време?! – Белкис не отстъпва.
– Явно не можеш да разбереш, защото никога не си помагала на никого! – отговаря Еге.
– Няма да ти позволя да ги пропилееш тези пари! – Белкис е непреклонна. – Ще се откажеш от тях! Дори на нея не ѝ пука толкова много за майка ѝ, колкото на теб! Ако Халдун те нарани, какво ще правим?!
–Ти си тази, която ме наранява! – Еге стиска юмруци. – Не знаех, че обичаш парите повече от собствения си син… Но сега вече знам.
Изведнъж се намесва мълчаливата дотогава Мелъди.
– Батко, не става въпрос само за твоите парите. Това са парите на всички ни. Трябва да се посъветваш с нас.
Зейнеп се изправя: – Не трябва. Аз не съм искала тези пари. Извинявам се…
С треперещи ръце оправя чантата си и излиза бързо. Излизайки на улицата, усеща как напрежението я напуска. Спира, обляга се на оградата и избухва в сълзи. Не може да спре да плаче.
Еге излиза пред портата и веднага забелязва Зейнеп. Момичето избърсва сълзите си и иска да си тръгне, но той нежно я хваща за ръката, като ѝ пречи да избяга.
– Съжалявам за майка ми – казва той тихо.
– Не се извинявай. Не нейните думи разкъсаха душата ми – отговаря Зейнеп, с треперещ глас. – Плача, защото изгубих човек, който би дал всичко за мен. Ядосана съм… на себе си.
– Зейнеп…
– Не казвай нищо, Еге – прошепва тя и внимателно се отдръпва. – Благодаря ти за всичко. Но останалото… трябва да го реша сама.
– Слушай… дори и да не мога да събера тези пари от компанията, ще намеря друг начин.
– Никога, Еге. Няма да ти позволя да се забъркваш в това – казва тя категорично. – Кажи ми само едно… Наистина ли майка ми е невинна?
Еге въздъхва и я поглежда с такава любов….
– Да, Зейнеп. Тя е невинна. Халдун я е натопил.
Зейнеп стиска устни, за да не избухне отново в сълзи. След кратко мълчание тя неочаквано го прегръща.
– Благодаря ти – прошепва.
След миг се отдръпва и си тръгва.
Еге поглежда след нея, а сърцето бие като лудо в гърдите му.
– Обичам те… – казва след нея Еге.
На няколко крачки от него Зейнеп спира и отговаря.
– Аз също те обичам.
Зейнеп се обръща…
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
