Зейнеп пристига в дома на Еге, без да подозира, че се озовава в разгара на жесток семеен конфликт. Още щом прекрачва прага, чува гласа на Еге:
– Аз не съм луд! Имаме шанс да спасим майката на Зейнеп! Защо да не го използваме? Нима парите са по-важни от свободата на един невинен човек?
– Разбира се, че са важни! – отвръща Белкис. – Няма да хвърля милиони на боклука!
Щом влиза в стаята, Зейнеп усеща студения поглед на Белкис, която я напада:
– Опита се да измамиш сина ми, за да се докопаш до парите му!
– Не разбирам… – казва Зейнеп.
– Разбира се, че не разбираш! – Белкис е на ръба да избухне. – Нали ти му поиска един милион лири, за да измъкне майка ти от затвора!
– Това е достатъчно, майко! – намесва се Еге. – Зейнеп не ме е молила за нищо!
– Замълчи! – изръмжава Белкис, сграбчвайки Зейнеп за раменете. – Какво си направила със сина ми! Раздели го от семейството му! Ти си дявол!
– Майко, казах ти – Зейнеп няма нищо общо! – Еге се опитва да я защити.
– Няма ли? – Белкис го гледа с ирония. – А това, че искаше да изтеглиш милион, не е ли достатъчно?
Зейнеп го гледа шокирана: – Вярно ли е това, Еге?
– Виждаш, че Зейнеп не е знаела нищо! – Еге се обръща към майка разочарован.
– Разбира се! – Белкис отговаря подигравателно. – Какво си му обещала? Как си го омагьосала?
Зейнеп навежда глава, смазана от обвиненията. Еге рязко дръпва майка си настрани.
– Не преувеличавай! Внимавай с думите си!
– Какво си дала на сина ми! – Белкис не спира.
–Нищо… – отговаря Зейнеп.
– Не ти вярвам! Откакто ти се появи в живота ни, в тази къща няма спокойствие! Скара Еге с Арда!Опита се да разрушиш къщата на Ферей, а сега се нахвърлихте върху нас!
– Помолих Еге да ми помогне да намеря майка си, но не знаех за парите. Съжалявам, че всичко се разви така…
– Едно извинение не е достатъчно! Кажи ми направо – какво има между теб и сина ми!
– Нищо! – Еге издърпва майка си още по-далеч от Зейнеп. – Аз само ѝ помагам!
– Кой раздава милиони „от добро сърце“ в днешно време?! – Белкис не отстъпва.
– Явно не можеш да разбереш, защото никога не си помагала на никого! – отговаря Еге.
– Няма да ти позволя да ги пропилееш тези пари! – Белкис е непреклонна. – Ще се откажеш от тях! Дори на нея не ѝ пука толкова много за майка ѝ, колкото на теб! Ако Халдун те нарани, какво ще правим?!
–Ти си тази, която ме наранява! – Еге стиска юмруци. – Не знаех, че обичаш парите повече от собствения си син… Но сега вече знам.
Изведнъж се намесва мълчаливата дотогава Мелъди.
– Батко, не става въпрос само за твоите парите. Това са парите на всички ни. Трябва да се посъветваш с нас.
Зейнеп се изправя: – Не трябва. Аз не съм искала тези пари. Извинявам се…
С треперещи ръце оправя чантата си и излиза бързо. Излизайки на улицата, усеща как напрежението я напуска. Спира, обляга се на оградата и избухва в сълзи. Не може да спре да плаче.
