Яман и Сехер се грижат за болния Юсуф. Сехер е впечатлена от грижите и обичта на Яман към Юсуф. За да го подсили, Сехер му приготвя топла, ароматна супа, но Юсуф няма апетит.
– Какво, не ти харесва супата ли? – пита го Сехер.
– Не, много е вкусна, просто не ми се яде… – отвръща Юсуф.
– Хайде, поне малко опитай – настоява Сехер, като се опитва да скрие тревогата си.
– Аз мисля, че губиш много, когато отказваш да хапнеш от тази супа – намесва се Яман с лека усмивка.– Защо? – пита Юсуф с повдигнати вежди, заинтригуван.
– Защото тази супа не е обикновена – отговаря Яман. – В нея има скрити тайни! Всяка лъжичка крие нещо важно. Направена е от леля ти с толкова любов, че с всяка хапка ще разбираш по нещо ново и ценно. Но щом не искаш…
Юсуф го прекъсва с искрено любопитство:
– Какви тайни? Хайде, кажи ми, моля те!
– Само ако опиташ, ще разберем – отговаря Яман
– Лельо, дай да хапна няколко лъжички – обръща се Юсуф решително към Сехер.
Сехер с усмивка му подава лъжица супа. Той я отпива бавно, а Яман се навежда леко и казва:
–В тази супа няма само полезни неща В нея е и обичта на леля ти към теб – казва Яман, а Сехер го поглежда изненадано. – Колкото повече изядеш, толкова по-силен ще станеш. Но запомни – силата не е да се справяш сам. – казва Яман, думите му са насочени по-скоро към Сехер. –Истинската сила е да поискаш помощ, когато имаш нужда. Да приемеш подкрепа.
