Еге се оказва в затруднено положение – продажбата на колата му е последното средство, за да получи пари, за да измъкне от затвора майката на Зейнеп. Когато Мелис открива истината, гневът ѝ не познава граници. В същото време Сила, момичето, което Кузей се е опита да изостави и забрави, неочаквано се появява в къщата на Кузей и започва да работи като прислужница. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.122 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 122 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 7 април от 15:00 часа по NOVA.
Сила, момичето, което Кузей се е опита да изостави и забрави, неочаквано се появява в къщата на Кузей и започва да работи като прислужница.
Еге се оказва в затруднено положение – продажбата на колата му е последното средство, за да получи пари, за да измъкне от затвора майката на Зейнеп. Когато Мелис открива истината, гневът ѝ не познава граници.
Какво ще направи Бюлент, когато разбере истината?
Кузей се прибира вкъщи след сутрешното си бягане. Докато се качва по стълбите, изведнъж чува затръшване на вратата в една от стаите. Спира, като смръщва вежди. Инстинктивно посяга към дръжката и се опитва да я отвори, но вратата не помръдва.
– Кой е там? – изрича с твърд, премерен тон, взирайки се в затворената врата.
Преди някой да успее да отговори, до него се появяват майка му, Наджие, и сестра му, Хулия. И двете изглеждат неспокойни, разменят си нервни погледи.
– Защо тази врата е заключена? – Кузей се обръща рязко към тях.. – Кой е вътре?
Наджие отваря уста, но преди да успее да каже каквото и да било, Хуля набързо се намесва в разговора: – Ами, вътре е… – Определено е крадец! – Кузей веднага прави крачка назад, готов да разбие вратата. – Чакай, сине! – Наджие го сграбчва за ръката. – Какво правиш! – Защо трябва да чакам! – гласът му става по-остър. – Ако не е крадецът, тогава кой е там?
Наджие хвърля умолителен поглед към Хулия. Тя поема дъх, задържа го за миг и накрая с въздишка отговаря: – Това е… прислужницата.
Кузей примигва, усещайки фалша в гласа ѝ. – Прислужница?
– Да, прислужница. Доведох я от Кайсери – добавя Хулия набързо. – Дълго време търсих подходяща и най-накрая я открих. Не можех да я изпусна. – И затова я държите заключена в стаята? – Кузей ги гледа подозрително. – Това е абсурдно! – Не сме я заключвали – намесва се Наджие, гласът ѝ звучи оправдателно. – Просто се уплаши. – Защо правите всичко зад гърба ми? – пита Кузей. – Защо никога не се съветвате с мен за нищо! Откога тя е тук? – Пристигна тази сутрин – отговаря Наджие по-спокойно. – Познаваш леля Сениха, нали? Това момиче е работило за нея. Доверено е.
– Ако това е вярно, защо не отвори вратата? – настоява Кузей. – Чуках десет пъти! – Сине, ти още с първите думи започна да крещиш, че е крадец – търпеливо обяснява майка му. – Момичето е чувствително, явно се е уплашило.
Кузей ги измерва с хладен поглед. Чувства, че тук нещо не е наред, но няма сили да го обсъжда по-нататък.
– Правете каквото искате – въздъхва той с раздразнение. – Но ѝ кажи да не ми се пречка. Не искам да я виждам.
Той се обръща и си тръгва, оставяйки Наджие и Хулия сами.
Хулия леко почуква на вратата.
– Дениз, отвори, скъпа моя.
След миг ключът се завърта в ключалката с тихо потракване. Вратата се отваря и на прага застава Сила. Очите ѝ са широко отворени от страх, а ръцете ѝ треперят.
– Мисля, че е по-добре да си тръгна – казва тя несигурно. – Не искам да ви създавам неприятности.
Хулия се усмихва меко и я хваща за ръката.
– Моля те, не се притеснявай за брат ми – казва тя. – Той хвърля огън и жупел, но всъщност е добър човек.
От ранна сутрин Сила подрежда просторната, елегантна къща. Движи се тихо, почти безшумно, сякаш се опитва да стане невидима. Все още не се е запознала със собственика на имението – и нито за миг не ѝ е минавало през ума кой може да е той.
Във всекидневната Наджие и Хулия са седнали на дивана и пият чая. Когато Сила минава покрай тях, те я викат да се присъедини към тях. Момичето послушно сяда на дивана, като се опитва да скрие гримасата на болката, която разяжда тялото ѝ при всяко рязко движение. След злополуката цялото тяло я боли, но тя не иска да говори за това. Не иска да предизвиква съжаление.
– Защо напусна селото си и дойде в този голям град? – пита любопитно Хулия, като отпива от чая си и я поглежда изпитателно.
Сила мълчи известно време, несигурна как да отговори.
– Каза, че си дошла да се видиш с някого – добавя Наджие, наблюдавайки я внимателно. – Кого?
Пред очите на Сила изплува сцената на бурната ѝ раздяла с Кузей. Споменът за студения му поглед, когато излезе от ареста, все още я изгаря отвътре.
– Дойдох да се видя с някого – отговаря накрая уклончиво тя. – Трябваше да кажа нещо на определен човек. – Той ли е… гаджето ти? – пита Хуля с интерес.
– Не… – Сила свежда поглед. – Той не ми е гадже. – Откъде точно си? – включва се Наджие.
– От района на Бурса.
– Каза, че не можеш да се върнеш – припомня ѝ Хулия. – Защо?
Сила избягва погледите им, като си играе нервно с ръба на ръкава си.
– Трябва да работя. Да печеля пари – признава тя, едва чуто. – Имам по-малка сестра. Искам да се погрижа за нейното бъдеще.
– А родителите ти? Няма ли кой да ви помага?
Сила си поема плитко дъх, сякаш се бори с емоциите си.
– Не… Останахме само двете.
Не казва нищо за майка си – студена и безмилостна, или за баща си, когото от години не е виждала, защото е зад решетките. Тази болка я носи дълбоко в себе си – твърде лична, твърде тежка, за да бъде изречена.
– Имах баба, но… – думите заседват в гърлото ѝ. Гласът ѝ се пречупва. Сълзите напират в очите ѝ и тя бързо ги изтрива с ръкав, преди да се разплаче истински.
Наджие и Хулия си разменят тревожни погледи, но не я притискат повече.
– Добре, недей да плачеш – казва Хулия нежно. – Иди, измий си лицето. А аз ще ти донеса дрехи, преди Кузей да се прибере.
Сила застива на място. Очите ѝ се разширяват.
– Кузей?
– Да, Кузей – отговаря спокойно Наджие. – Синът ми!
Сърцето на Сила започва да бие като обезумяло. Сякаш цялото ѝ тяло реагира на това име. Кузей. Нейният Кузей… или поне онзи, който някога беше неин. Не, това е съвпадение… нали?
Възможно ли беше съдбата отново да е събрала пътищата им? И ако е така… ще бъде ли готова да го погледне в очите?
Междувременно се оказва, че Сила се справя отлично в ролята си на готвачка, приготвяйки вечеря за специален гост, който очаква Кузей.
– Ако Кузей хареса ястието ти, ще останеш при нас дълго време – обявява Хулия.
Но дали Кузей, спомняйки си последния им спор, няма да реши да изгони Сила от къщата?
Мелис импулсивно хвърля лист хартия на масата пред Зейнеп. Това е реклама за продажба на автомобил – лъскава снимка, големи букви, телефонен номер отдолу.
– Виж! Погледни добре – казва тя с предизвикателен тон.
Зейнеп се навежда напред, присвива очи към изображението. Веждите ѝ се смръщват, но след миг погледът ѝ се разширява от шок.
– Това е… колата на Еге.
– Браво! – Мелис пляска с ръце с преувеличен ентусиазъм, сарказмът капе от гласа ѝ. – Точно така. Това е колата на Еге. И знаеш ли защо я продава? За да измъкне майка ти от затвора!
Зейнеп пребледнява. Сърцето ѝ се свива.
– Не знаех… Кълна се.
– О, разбира се, че ти вярвам! – подсмърча Мелис, въртейки очи с театрално пренебрежение. – Също толкова, колкото вярвам, че никога не си го манипулирала.
– Не съм го манипулирала! Казах му да не се меси!
– Престани с тези глупости! – избухва Мелис. – Целият ти живот е една голяма лъжа!
Зейнеп стиска юмруци в опит да запази самообладание. Вътрешно ври, но отказва да се поддаде.
– Какво се опитваш да намекнеш, Мелис?
– Искам да кажа, че леля Белкис му е забранила да вземе пари от компанията, но ти… ти си намерила друг начин.
– Какъв начин?! Кажи ми! Наистина искам да чуя!
– Каза му, че ще се прибереш у вас, за да говориш с баща ми, а всъщност отиде при Халдун. Ти знаеше, че Еге ще те последва, нали? Всичко беше предварително измислено.
– Мелис, наистина преувеличаваш… – намесва се Йълдъз, която стои наблизо и е станала свидетел на всичко.
Мелис за миг прехвърля гневен поглед към нея.
– Подслушваш ли ни?! Престани да се пъхаш, където не ти е работа, и си гледай задълженията!
– Именно това правя – отвръща спокойно Йълдъз. – Моя работа е да поддържам реда тук. И да се намесвам, когато се раздават неоснователни обвинения.
– За коя се мислиш ти?! – крещи Мелис. Както винаги, когато се чувства застрашена, реагира първосигнално – хвърля се напред, готова да се сбие.
Но този път Зейнеп застава между тях, като щит.
– Стига! Успокой се!
– Как, по дяволите, да се успокоя?! – Мелис кипи от гняв. – Приятелят ми продава колата си заради теб! Не мога дори да отида на концерт с него, защото постоянно се занимава с твоите проблеми! А ти си седиш тук, ядеш си тоста и не ти пука!
В пристъп на ярост Мелис грабва чинията с препечения хляб и я хвърля на пода. Счупената порцеланова чиния и остатъците от храната се разпиляват из кухнята.
– Мелис, какво правиш! – повишава глас Йълдъз. – Това е храна! ХРАНА!
Бюлент чува караницата между Мелис и Зейнеп. Любопитен, той отива в кухнята, за да разбере какво не могат да разделят дъщерите му този път. Тогава Мелис разкрива на баща си, че Еге планира да даде на Халдун един милион лири, за да може Гьонюл да си върне свободата. Бюлент също разбира, че Зейнеп е била в дома на Халдун.
– Какво става тук? – гласът му е твърд, плътен. Всяка дума натежава във въздуха и напрежението се сгъстява. – Кой изсипа храната на пода?
– Аз го направих – отвръща Мелис, изправяйки се с високо вдигната глава. На устните ѝ играе хладна, иронична усмивка. – Чудех се как да намеря един милион лири за скъпата ни Зейнеп… и чинията просто се изплъзна от ръцете ми.
Бюлент повдига вежди, изненадан.
– Един милион лири?
– Моля те, Зейнеп, сцената е твоя – добавя Мелис с престорена учтивост, протягайки ръка като на театрална премиера. Наслаждава се на объркването в очите на сестра си.
– Получила си адреса на Халдун… отишла си при него, говорила си с него – и не си ми казала нищо? – пита Бюлент, поглеждайки Зейнеп с изненадан, но вече напрегнат поглед.
– Исках да ти кажа… просто не намерих подходящия момент – обяснява Зейнеп, срамежливо свеждайки поглед.
– Не си намерила подходящ момент?! – гласът му се повишава. – Говорим за свободата на майка ти, Зейнеп! Това е най-важното нещо в момента!
– Зейнеп се надяваше да получи парите от Еге – намесва се Мелис със задоволство, не изпускайки възможността да налее още масло в огъня. – Но, както винаги, планът ѝ се провали.
Бюлент прехвърля заинтригуван поглед към дъщеря си.
– Какви пари?
– Халдун иска откуп. Еге е искал да изтегли сумата от фирмата, но леля Белкис го е спряла. И сега… сега е пуснал колата си за продан – обяснява Мелис с престорена загриженост.
– Не съм искал от Еге никакви пари! – твърди Зейнеп. – Сама разбрах за това наскоро. Обещавам, че ще поговоря с него.
– Не – отрязва Бюлент, а тонът му не оставя място за възражения. – Никой вече няма да говори с никого. Отсега нататък аз ще съм този, който ще се занимава с темата.
– Татко, защо крещиш и на мен? – пита Мелис с невинна физиономия. – Не съм аз тази, която действаше зад гърба ти и се опита да измами бившия си приятел, за да измъкне от него един милион лири.
Мелис забива победоносен поглед в Зейнеп, сякаш иска да каже: „Ти си виновна! Трябва да се срамуваш!“
Бюлент се появява в къщата на Еге, много ядосан.
– Сега ще ми кажеш какво се случва – заявява Бюлент, гледайки го право в очите. – Няма място за оправдания.
Малко по-късно и двамата седят в хола, лице в лице. Напрежението витае във въздуха. До тях стои Белкис и слуша разговора също ядосана.
– Значи Халдун през цялото време се е преструвал? – Бюлент не крие шока си. – Но как го намери?
– Имам приятел в Балъкесир – обяснява спокойно Еге. – Помолих го да провери в Едремит. Първо намери стария му адрес, после разбра, че се е преместил. След това започнах сам да го следя. Свързах парчетата.
Бюлент поклаща неодобрително глава.
– Еге, защо не ми каза веднага?
– Защото още от самото начало ми забрани да се меся – отвръща Еге. – Знаех, че ако ти кажа, ще направиш всичко, за да ме спреш.
– И щеше да е прав! – намесва се Белкис. – Но Бюлент, аз също съм ти ядосан! Ти си този, която доведе в живота ни онова момиче, което не спира да създава проблеми.
– Какви проблеми? – Бюлент смръщва вежди, без да разбира нейните обвинения.
– Всичко! – избухва жената. –Заради нея синът ми се забърка с престъпници! Ами ако този Харун
– Халдун, мамо – поправя я Еге.
– Все същото! – тя маха с ръка. – Той не заслужава да се помни името му! Ами ако той те беше наранил? Какво щях да правя тогава!
Бюлент поглежда сериозно Еге.
– Майка ти е права, момче. Когато имаш собствени деца, ще разбереш този страх. Но това вече е минало. Отсега нататък аз ще се погрижа за него.
Белкис повдига вежда, гледайки скептично мъжа.
– И как ще решиш този проблем, Бюлент? – пита тя. – Този човек иска един милион лири.
– Все пак можем да продадем колата ми – предлага Еге, готов да направи жертвата.
– Няма нужда от това – категорично прекъсва темата Бюлент. – Казах, че ще се погрижа за нея. Между другото… от теб би излязъл добър прокурор. Ти си честен, почтен и имаш принципи. За съжаление ти липсва благоразумие. Но това може да се поправи.
Еге се усмихва съвсем леко. Бюлент му подава ръка. Двамата се ръкуват в знак на съгласие.
Въпросът все още не е приключен, но едно е сигурно. Играта вече се играе по правилата на Бюлент.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 48
