Image default
Всички Сериали Гледани в България Епизоди Интересно

„Лабиринт към щастието“, еп.122: Мелис разбира истината и търси сметка на Зейнеп

От ранна сутрин Сила подрежда просторната, елегантна къща. Движи се тихо, почти безшумно, сякаш се опитва да стане невидима. Все още не се е запознала със собственика на имението – и нито за миг не ѝ е минавало през ума кой може да е той.

Във всекидневната Наджие и Хулия са седнали на дивана и пият чая. Когато Сила минава покрай тях, те я викат да се присъедини към тях. Момичето послушно сяда на дивана, като се опитва да скрие гримасата на болката, която разяжда тялото ѝ при всяко рязко движение. След злополуката цялото тяло я боли, но тя не иска да говори за това. Не иска да предизвиква съжаление.

– Защо напусна селото си и дойде в този голям град? – пита любопитно Хулия, като отпива от чая си и я поглежда изпитателно.

Сила мълчи известно време, несигурна как да отговори.

– Каза, че си дошла да се видиш с някого – добавя Наджие, наблюдавайки я внимателно. – Кого?

Пред очите на Сила изплува сцената на бурната ѝ раздяла с Кузей. Споменът за студения му поглед, когато излезе от ареста, все още я изгаря отвътре.

– Дойдох да се видя с някого – отговаря накрая уклончиво тя. – Трябваше да кажа нещо на определен човек. – Той ли е… гаджето ти? – пита Хуля с интерес.

– Не… – Сила свежда поглед. – Той не ми е гадже. – Откъде точно си? – включва се Наджие.

– От района на Бурса.

– Каза, че не можеш да се върнеш – припомня ѝ Хулия. – Защо?

Сила избягва погледите им, като си играе нервно с ръба на ръкава си.

– Трябва да работя. Да печеля пари – признава тя, едва чуто. – Имам по-малка сестра. Искам да се погрижа за нейното бъдеще.

– А родителите ти? Няма ли кой да ви помага?

Сила си поема плитко дъх, сякаш се бори с емоциите си.

– Не… Останахме само двете.

Не казва нищо за майка си – студена и безмилостна, или за баща си, когото от години не е виждала, защото е зад решетките. Тази болка я носи дълбоко в себе си – твърде лична, твърде тежка, за да бъде изречена.

– Имах баба, но… – думите заседват в гърлото ѝ. Гласът ѝ се пречупва. Сълзите напират в очите ѝ и тя бързо ги изтрива с ръкав, преди да се разплаче истински.

Наджие и Хулия си разменят тревожни погледи, но не я притискат повече.

– Добре, недей да плачеш – казва Хулия нежно. – Иди, измий си лицето. А аз ще ти донеса дрехи, преди Кузей да се прибере.

Сила застива на място. Очите ѝ се разширяват.

– Кузей?

– Да, Кузей – отговаря спокойно Наджие. – Синът ми!

Сърцето на Сила започва да бие като обезумяло. Сякаш цялото ѝ тяло реагира на това име. Кузей. Нейният Кузей… или поне онзи, който някога беше неин. Не, това е съвпадение… нали?

Възможно ли беше съдбата отново да е събрала пътищата им? И ако е така… ще бъде ли готова да го погледне в очите?

Вижте също..

Утре в "Богатите също плачат": Луис Алберто предлага брак на Мариана (21 юни)

admin

Днес (05-ти януари) в “Присъда” Ето какво ще видим

admin

Ефсун убеждава пациент, че не се нуждае от лифтинг

admin

Обвиняват Сейран за смъртта на Фуат

admin

Болестта като начин да спечелиш облаги

admin

Коментирай

Новини за турски сериали
Новини за турски сериали

Този уебсайт използва бисквитки , за да предостави на посетителите по добро качество. Добре Повече информация

Privacy & Cookies Policy