Действието продължава от предния епизод. Хира са притеснява за живота на Афифе.
– Нищо няма да ѝ стане – отвръща решително Орхун. – Тръгваме!
Орхун веднага се обажда на Явуз. Гласът му е напрегнат, но ясен и решителен:
– Явуз, слушай внимателно – не са в склада, където бяхме. Селим е оставил компютър, свързахме се с него чрез камера. Играе си с нас. Оставил е карта. Побързай. Нямаме време. Поставил е абокат на майка ми… Организирай линейка и кръв – нека имат кръв с група A положителна. Нека ни следва през цялото време. Изпратих ти снимка – потърси логото от плаката. Може би така ще разберем къде се намира майка ми. Тръгвам към мястото от картата. Изпрати кола ще отида сам на адреса! – казва Орхун като поглежда към Хира.
След като приключва разговора, Орхун се обръща към Хира:
– Ти оставаш тук. Явуз ще изпрати кола да те вземе.
– Не, не става! Кажи му да не праща кола. Идвам с теб! – настоява Хира. – Може да съм полезна!
– Не. Ти оставаш тук! – отсича Орхун.
– Не мога да те оставя сам! Моля те… всичко това се случва заради мен… Не ме карай да стоя безучастна…
– Добре тогава… качвай се – казва той, примирен, и отваря вратата на колата.
Действието се пренася в скривалището, където Селим държи Афифе.
– Никога няма да те намерят, Афифе Демирханлъ – говори Селим, наведен над нея. – Ще умреш така, както умря майка ми. С всяка капка от благородната ти кръв ще се приближаваш към смъртта!
– Няма да умра като майка ти – отвръща Афифе. – Аз не избирам да си отида по този жалък начин, като се самоубия!
Действието прескача. Хира и Орхун бързайки вървят по тесен път през гората. Гласът на Селим отеква в главата на Орхун.
„Времето изтича, Орхун Демирханлъ… Побързай…”
Орхун вади картата, оставена от Селим, и се опитва да разчете местоположението.
– Трябваше да останеш в колата – казва на Хира, без да я поглежда.
– Казах ти, че ще дойда с теб! – отвръща тя задъхана, но уверена.
– Трябва да побързаме! – казва Орхун, вперил очи в далечината.
