Разликата не е само в произхода или в материалните възможности, които Абдула посочва. Истинският разлом е в мисленето. Във възприятието за живота, за брака, за ролята на жената и мъжа, за границите между традиция и модерност. А такива разлики се появяват не в началото, а когато животът стане истински – когато дойдат трудностите, когато вярата на единия започне да дразни свободата на другия, или обратното – липсата на вяра на единия започне да разяжда доверието на другия.
Абдула го вижда. Той знае, че когато падне еуфорията и ежедневието застане с всичката си тежест между тях, тогава ще проличат пукнатините. Не защото те не се обичат – а защото не принадлежат на един и същ свят.
И вярата на Нурсема, колкото и силна да е, ще започне да я дърпа към дома, към това, което е научена да бъде – дъщеря на Абдула, част от семейство, в което всяка крачка се прави в името на честта и религията.
А Умут… той ще започне да се задушава от това, което в началото му е изглеждало красиво и различно. И когато разликата между мечта и реалност стане прекалено голяма – ще останат само мълчанията, обвиненията и болката от едно изгубено „НИЕ“.
-
А вие как мислите?
-
Ще успеят ли Нурсема и Умут да преодолеят различията си, или любовта им е обречена още от самото начало?
