Сехер сяда уморено в един от фотьойлите. Ръцете ѝ леко треперят. Азиз ѝ подава чаша вода, а очите му я следят внимателно.
– Сигурно си наложила тези спомени. Предупредих те за това – започва той внимателно. – Умът ти може да си играе с травматичните ти преживявания. Затова, моля те, спокойно ми разкажи всичко от самото начало. Какво си спомняш… или какво мислиш, че си спомняш?
– Това е момент, който си спомних по-рано – прошепва Сехер, опитвайки се да подреди мислите си. – Спомних си онзи ужасен миг… Бях нападната от куче. Дълго време този спомен ме преследваше, не можех да се освободя от страха. Вие казахте, че умът може да лъже, да създава илюзии… Опитах се да повярвам. Но тъкмо когато започнах да мисля, че всичко е зад гърба ми, видях една снимка. На нея имаше куче. Същото куче… Оказа се, че е било на Яман.
Гласът ѝ трепери, но тя продължава, стиснала чашата в ръце.
– Говорих с него, попитах го… и той потвърди всичко. Преди сватбата сме се скарали за попечителството над племенника ми. Той ме затворил в котелното помещение с кучето. После ми се извини. Каза, че го е направил, когато е бил друг човек, че се е променил заради мен. Съжалявам, че повярвах в това.
– Има ли нещо друго? – пита Азис.
– Намерих пистолет в чекмеджето му… Тогава си спомних всичко. Той се опита да ме убие с този пистолет. Тръгна след мен, като крещеше, че това е моят край… Натисна спусъка… но в пълнителя нямаше патрони. Това ме спаси. Успях да избягам.
Сехер замълчава за секунда, преглъща трудно, а очите ѝ са пълни със страх.
– В колата видях друг пистолет. Взех го… и стрелях. Нямах избор. Това беше единственият начин да се спася.
Азис я поглежда внимателно, опитвайки се да прецени емоционалното ѝ състояние. Сяда срещу нея и говори с мек, но сериозен глас:
– Преминаваш през много труден период. Може би съзнанието ти е създало този спомен заради твоите страхове и травми.
– Ако това е само моето въображение, тогава какво е това? – пита Сехер, изваждайки фалшивите документи от чантата си. – Била съм арестувана. Имам и полицейски доклад – добавя тя, като показва друг документ, който е получила от фалшивия полицай, изпратен от Зухал.
– Юсуф ми каза, че сме избягали от Яман… но той ни е намерил и ни е върнал обратно. Но това не е всичко – гласът ѝ става едва доловим. – Със собствените си очи видях белега на гърдите му…
Азиз поглежда документите и вижда емоцията, изписана на лицето на Сехер. Това, което тя му разказва, започва да образува сложна и плашеща история, която не може да бъде пренебрегната.
Действието се пренася в стаята на Зухал, която седи сама, нервничи и си говори под нос, ядосана, че всички непрекъснато ѝ нареждат какво да прави. Изглежда раздразнена и напрегната.
В този момент влиза асистентката на Азиз. Изглежда уморена и леко изнервена.
– Направи ми, моля те, едно кафе. Уморих се да слушам приказките на пациентката на д-р Азиз в салона – казва тя, разтривайки слепоочията си.
– Защо? Какво е станало? – пита с интерес Зухал.
– Сехер Къръмлъ дойде. Беше много уплашена и д-р Азиз се наложи да я приеме веднага – отговаря жената. – Дори припадна за момент. Не знам какво точно ѝ е, но видимо е в паника. Много се страхува от нещо… или от някого.
„Тя е избягала от Яман!“ – мисли си доволна Зухал, а по устните ѝ се изписва лукава усмивка.
Същевременно в имението Яман забелязва, че Сехер е изчезнала. Дженгер идва при него и с тревожен тон му съобщава, че Сехер е напуснала къщата, без да вземе шофьора и без да каже на никого къде отива.
Яман убеден, че Сехер може да си е спомнила нещо лошо, веднага се притеснява за нея.
Обзет от тревога, той нарежда на Недим да разбере незабавно къде може да е отишла.
Същевременно Яман сам звъни на д-р Азиз, надявайки се да получи някаква следа. Но Азиз, държейки на обещанието си към Сехер, скрива истината.
– Благодаря ти, че не му каза, че съм тук – казва Сехер, гласът ѝ звучи уморено, почти пречупен от напрежение.
Азиз излиза от кабинета си и се обръща към асистентката:
– Отмени всички часове за днес. Ако Яман Къръмлъ се обади… или дойде тук, искам да му кажеш, че Сехер не е идвала в клиниката. Разбра ли?
Асистентката кимва сериозно и се отдалечава, а Азиз се връща при Сехер, загрижен.
– Какво мислиш да правиш? – пита той внимателно.
– Не… не мога да се върна в имението! – отвръща тя панирано, оглеждайки се сякаш очаква Яман да се появи всеки миг. – Не знам къде да отида! А и да има къде… не си спомням!
– Ако искаш, можеш да останеш тук… в клиниката – предлага Азиз.
– Не, тук не може! – изпада в паника Сехер. – Ще ме намери!
Виждайки страха в очите ѝ, Азиз започва да вярва, че Сехер наистина е в опасност. Решава, че не може да я остави сама. Предлага ѝ подслон в собствения си дом – място, където Яман никога не би я потърсил.
Действието прескача в къщата на Азиз.
– Седни. Чувствай се като у дома си – казва ѝ той. – Всичко ще се оправи, не се притеснявай. Сега си почини, а аз ще отида до кухнята да видя какво мога да приготвя за вечеря.
Въпреки че Дуйгу решава да се върне у дома, тя бяга след като стига до входната врата на къщата. Дуйгу не може да намери смелост да се изправи пред майка си, която я е наранила толкова много.
Междувременно Семра случайно чува разговор на Али и Султан и разбира, че Дуйгу е научила истината за изчезването на Ясемин.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
