В същото време Яман седи в колата си, ръцете му са стиснати около волана. Погледът му е вперен напред, но мислите му бушуват.
„Мислех, че тя ми вярва… че ми се доверява! Какво си е спомнила? Защо се изплаши от мен?“ – мисли си той, а в гърдите му се надига гняв, примесен с болка.
Рязко отваря вратата на колата и излиза. Говори си под нос, гневен и объркан: – Къде си ти?
В този момент Недим му се обажда и му съобщава, че след като е напуснала имението, Сехер се е качила в такси и е отишла направо в клиниката на Азис. Разгневен, че лекарят го е излъгал по време на телефонния разговор, Яман веднага отива в клиниката. Той не намира д-р Азиз там, но почти се сблъсква със Зухал, която чувайки гневния глас на Яман бързо се скрива.
Действието се връща в къщата на Азиз. Сехер вижда снимки на Азиз като малък с баща му и започва да го разпитва за семейството, но докторът не може да ѝ отговори, защото са прекъснати от звънеца на външната врата.
Сехер изглежда притеснена, а Азиз отива да отвори, като казва на Сехер да не се притеснява, защото това сигурно е съседката. Оказва се, че наистина е съседката. След кратък разговор, Азиз се връща при Сехер. Тя седи свита на дивана, лицето ѝ е влажно от сълзи.
– А сега какво ще правя? – пита тя със задавен глас. – Избягах от него, но… какво ще правя?
Азиз сяда срещу нея и я гледа право в очите, без да я прекъсва.
– Чуй ме, сега е много рано за мислиш за това – казва Азиз. – Сега, твоите рани, тъга, все още са пресни. Ти не разбираш, но в момента преживяваш шок! Ти просто трябва да се успокоиш и да не мислиш за нищо! Остави всичко – и преди, и след… Просто се довери на чувствата си! Поплачи си, а след това се успокои и се отпусни, а след това ако искаш ще ми разкажеш!
– Тогава ще ти разкажа сега – казва Сехер и бавно избърсва сълзите си с длан.
Азиз кимва мълчаливо.
– След като изгубих паметта си… започнах да си спомням. Но после отново и отново я губех. Не само паметта си изгубих. Аз самата се загубих…
– В моя роден край, до Черно море, има едно място в планината. Когато се качиш горе, имаш чувството, че целият свят лежи в краката ти. Бях на шест или седем години. Гледката беше толкова красива – долини, реки, небето сякаш докосва земята… Не можеш да откъснеш очи.
– Всичко беше толкова красиво, но знаеш ли какво се случи след това? Внезапно се появи мъгла и покри всичко, аз не виждах нищо, всичко беше бяло. Тогава се изплаших, че всичко се е загубило, но се загубих аз. Страхувах се, че дори да извикам, никой няма да чуе гласа ми. Не виждах дори земята под краката си. Стоях, чаках, надявах се… и тогава, така внезапно, както се беше появила, мъглата се разсея. А пред мен отново се разкри същата онази картина – същата, но сякаш още по-красива.
– Ти също сега се намираш в мъгла. Чувстваш се изгубена… Но мъглата, която е около теб, скоро ще се вдигне и ти отново ще намериш пътя си. Аз също много пъти се губих в мъглата… Повярвай ми, рано или късно мъглата ще се вдигне!
В този момент отново се чува звънецът на входната врата. Сехер отново се напряга.
Спокойно, това е куриерът! Поръчах няколко книги – казва спокойно Азиз и се изправя и отива да отвори вратата.
Отваряйки вратата Азиз е изненадан да види пред себе си Яман.
– Къде е жена ми! – крещи Яман, а погледът му се впива в Азиз като острие.
Чувайки гласа на Яман Сехер изглежда много уплашена.
Момче, обвинено в кражба, е доведено в полицейския участък. Дуйгу веднага го обгражда с грижи. Гневът ѝ е предизвикан от реакцията на майката на момчето, която го намира за виновно и го удря, още преди случаят да е решен. Когато се оказва, че момчето е невинно, Дуйгу не крие радостта си, момчето ѝ благодари за това, че Дуйгу е повярвала в него.
В същото време Ясемин пресреща пияния баща на Риза, поваля го на замята и взема парите, който той е взел от приятеля ѝ.
Междувременно Волкан пристига в полицейския участък и се обръща към приятелите си:
– Дойдох да се видя с началника, но истинската причина за посещението ми е, че искам да ви се извиня. Сега, когато всички сте тук, мога да премина към същността на въпроса.
Настъпва тишина. Волкан поема дъх и продължава:
– Много съжалявам. Не казах на никого за болестта си. С напредването ѝ ви вкарах в проблеми. Направих неща, които не се прощават. Макар да мога да се оправдая… истината е, че ви нараних. Срам ме е. И най-много съжалявам, че не се сбогувах с вас както трябва. Сега… мисля, че вече мога да си тръгна.
– Чакай! – спира го Али. – Не можем да приемем такова сбогуване. И нещо повече, не можеш да си тръгнеш, защото тук те чака много работа.
Волкан поклаща глава с горчива усмивка.
– За съжаление, заради разследването временното ми отстраняване ще бъде удължено.
Али се усмихва, този път топло и категорично:
– Знаеш, че има нещо като часове за посещение. Ние сме тук от осем до пет. Именно тогава ще идваш. Каква е нашата мисия? Всеки може да си тръгне, но ние оставаме тук!
Волкан го поглежда с благодарност. Очите му леко се навлажняват.
– Благодаря ти, комисар Али.
Когато всички се връщат към задълженията си, Волкан се приближава до Дуйгу.
– Не знам какво те притеснява толкова много, но едно знам със сигурност – казва той тихо. – Ти си най-силната жена, която някога съм срещал. Прости ми, въпреки всичко, което ти причиних. Сигурен съм, че ще се справиш и с това.
След като приключва с работата си, Дуйгу пристига в дома на Али. Там тя среща майка си, която току-що е разговаряла със Султан. Семра се приближава до дъщеря си, прегръща ръцете ѝ и казва със сълзи на очи:
– Дуйгу, много съжалявам. Моля те да ми простиш. Умолявам те.
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
