Наджие и Хулия откриват Съла, паднала на пода в коридора. Тялото ѝ трепери от болка.
– Кузей, ела веднага! – вика Наджие.
Съла замръзва при споменаването на това име. Не може да го срещне. Не и сега. Стиснала зъби, тя се изправя с усилие и тръгва към вратата. Но точно пред нея се появява самият Кузей.
– Дениз! Говоря на вас! – казва строго Кузей.
Съла се обръща бавно. Очите ѝ срещат неговите. Той е шокиран.
– Казвате се Дениз, нали? Идвате от Кайсери?
Хулия опитва да обясни, но Кузей я прекъсва. Приближава се и подава ръка на Съла.
– Здравейте, Дениз!
Сила я поема с треперещи пръсти. Прегръдката му е студена, контролирана. Без повече думи той ѝ нарежда:
– Приготви ми кафе. Ще бъда в кабинета си.
Малко по-късно Съла стои пред вратата на кабинета му с поднос в ръка. Пристъпва несигурно, но преди да успее да го поднесе, Кузей с едно движение събаря подноса. Кафето се разлива, чашата се разбива на парчета.
– Кузей… – казва тя.
– Мисля, че искахте да кажете „господин Кузей“.– коригира я той със студен глас. – Бъдете учтива.
В този момент вратата се отваря и Наджие с Хулия влизат. Опитват се да смекчат ситуацията, но Кузей ги прекъсва рязко.
– Не искам кафе. Изгубих апетит.
Когато Съла се обръща да си тръгне, той я спира:
– Къде отиваш, Дениз? Прибери. Щом живееш тук, ще се научиш на правилата.
Той настъпва порцеланово парче, за да затрудни още повече задачата ѝ.
