Действието се връща в къщата на Азиз. Сехер вижда снимки на Азиз като малък с баща му и започва да го разпитва за семейството, но докторът не може да ѝ отговори, защото са прекъснати от звънеца на външната врата.
Сехер изглежда притеснена, а Азиз отива да отвори, като казва на Сехер да не се притеснява, защото това сигурно е съседката. Оказва се, че наистина е съседката. След кратък разговор, Азиз се връща при Сехер. Тя седи свита на дивана, лицето ѝ е влажно от сълзи.
– А сега какво ще правя? – пита тя със задавен глас. – Избягах от него, но… какво ще правя?
Азиз сяда срещу нея и я гледа право в очите, без да я прекъсва.
– Чуй ме, сега е много рано за мислиш за това – казва Азиз. – Сега, твоите рани, тъга, все още са пресни. Ти не разбираш, но в момента преживяваш шок! Ти просто трябва да се успокоиш и да не мислиш за нищо! Остави всичко – и преди, и след… Просто се довери на чувствата си! Поплачи си, а след това се успокои и се отпусни, а след това ако искаш ще ми разкажеш!
– Тогава ще ти разкажа сега – казва Сехер и бавно избърсва сълзите си с длан.
Азиз кимва мълчаливо.
– След като изгубих паметта си… започнах да си спомням. Но после отново и отново я губех. Не само паметта си изгубих. Аз самата се загубих…
– В моя роден край, до Черно море, има едно място в планината. Когато се качиш горе, имаш чувството, че целият свят лежи в краката ти. Бях на шест или седем години. Гледката беше толкова красива – долини, реки, небето сякаш докосва земята… Не можеш да откъснеш очи.
– Всичко беше толкова красиво, но знаеш ли какво се случи след това? Внезапно се появи мъгла и покри всичко, аз не виждах нищо, всичко беше бяло. Тогава се изплаших, че всичко се е загубило, но се загубих аз. Страхувах се, че дори да извикам, никой няма да чуе гласа ми. Не виждах дори земята под краката си. Стоях, чаках, надявах се… и тогава, така внезапно, както се беше появила, мъглата се разсея. А пред мен отново се разкри същата онази картина – същата, но сякаш още по-красива.
– Ти също сега се намираш в мъгла. Чувстваш се изгубена… Но мъглата, която е около теб, скоро ще се вдигне и ти отново ще намериш пътя си. Аз също много пъти се губих в мъглата… Повярвай ми, рано или късно мъглата ще се вдигне!
В този момент отново се чува звънецът на входната врата. Сехер отново се напряга.
Спокойно, това е куриерът! Поръчах няколко книги – казва спокойно Азиз и се изправя и отива да отвори вратата.
