Действието прескача Хира и Орхун се прибират в имението.
– По пътя към вкъщи не каза и дума. Беше мълчалива… Но мисля, че знам причината – казва Орхун, като я наблюдава внимателно.
– Не, не е това, което си мислиш – отвръща Хира, все така развълнувана. – Нямаше причина… Просто така… Беше без причина. Аз… не мислех за нищо!
– Но аз не казах, че си мислила за нещо. Според мен си гладна. А когато човек е гладен, не му се говори!
– Хм, да… всъщност… наистина огладнях. В такъв случай – ще отида в кухнята и ще приготвя нещо за хапване. Това ще е най-добре!
Хира бърза към кухнята, надявайки се да се успокои. Опитва се да си върне нормалния ритъм на дишане, но сърцето ѝ продължава да бие силно. След минута Орхун влиза при нея.
– Можеше да се качиш в стаята. Аз щях да ти донеса!
– Няма нужда. Ще хапнем тук. Заедно – казва Орхун.
-– Мога да ти направя сандвич! Искаш ли? – предлага тя, като се опитва да овладее треперенето в гласа си.
– Искам – отговаря Орхун, без да сваля очи от нея.
Хира отваря хладилника и започва да изважда нужните продукти, но е толкова развълнувана, че част от зеленчуците се разпиляват на пода.
Орхун я поглежда със загриженост.
– Добре ли си? Изглеждаш… развълнувана.
– Не… да… добре съм. Няма нищо. Защо да съм развълнувана? Просто… не мога да отворя това…
Хира се опитва да отвори плика с хляба.
– Дай да пробвам – казва Орхун и взема плика от ръцете ѝ. Без да откъсва поглед от нея, го отваря с лекота.
Хира се заема с приготвянето на сандвичите, опитвайки се да събере мислите си. Не иска да показва колко много я вълнува присъствието му. След няколко минути сандвичите са готови.
Тя му подава единия, после се спира за момент, замислена.
– Няма ли да ядеш? Защо чакаш?
– пита Орхун.
– Да, да… ще ям – отговаря Хира и отхапва бавно. – Мерием и Кенан изглеждаха толкова щастливи… Беше прекрасен ден. Радвам се, че бяхме с тях.
– Преживяха какво ли не, за да бъдат заедно… Надявам се оттук нататък щастието да не ги напуска.
-Дай Боже!
– Животът рано или късно дава на човека това, което заслужава – казва Орхун.
Камерата ни показва Еда, която подслушва, с лице, изкривено от ревност.
– Така е с истинската любов – продължава Орхун. – Безценен дар… който не всеки получава. Но най-важното е – щом я намериш, никога да не я изпускаш.
Хира смутена отпива от сока.
