Междувременно Нилай отива с брат си в ателието, където е поръчала мебели за детската стая. Двамата остават изненадани, когато виждат, че вратата е заключена.
Един от съседите им казва, че майсторът е потънал в дългове и преди няколко дни е избягал, но е оставил нещо за Нилай.
– Трябва да са нашите пари! – казва брат ѝ ухилен до уши.
– Не ми се вярва! Но, браво на теб, батко! От всички майстори точно на мошеник да попаднеш! – нервира се Нилай.
Съседът изнася клетка с папагал и я подава на смаяната Нилай. Обяснява им, че това е рядък и ценен вид, и могат да го продадат за добри пари.
Нилай тайно от всички внася клетката с папагала в стаята си.
– И моля те, бъди по-тих! Ако лошата Пембе разбере, че съм донесла папагал у дома, не знам какво ще направи и с теб, и с мен! – шепне тя на папагала.
– Лошата Пембе, лошата Пембе… – повтаря папагалът с клюнещо удоволствие.
– Тихо! Замълчи! Пембе е ангел!
– Лошата Пембе, лошата Пембе…
– Млъкни, иначе ще ти отрежа езика и ще го дам на плешивия Апо!
– Плешивия Апо, плешивия Апо…
– Млъкни! Защо говориш само глупости?! – хваща се за главата Нилай.
Вечерта Мустафа е много изненадан, когато Нилай му представя папагала, а се шокира, когато чува, какви гадости говори, но Мустафа е уверен, че ще го научи на добри обноски.
