Орхун и Хира пристигат точно навреме – в момента, в който Мерием и Кенан се готвят да си тръгнат. Въздухът е пропит с онзи особен заряд, който остава след една красива сватба – смесица от нежност, радост и малко носталгия.
Хира и Мерием се прегръщат силно.
– Честито! – казва Орхун, като подава ръка на Кенан.– Благодаря – отговаря Кенан.
– Нека любовта ви трае вечно – казва Хира с усмивка на Мерием.– И вашата – отвръща Мерйем.
– Нямаше как да не дойдем – казва Орхун. – Знаем през какви трудности минахте! – Ако можех да предвидя някои неща… много по-рано… – казва замислено Кенан.– Всичко идва, когато трябва – отвръща спокойно Орхун. – Нито по-рано, нито по-късно…– Така е… Понякога ти трябва време, за да осъзнаеш колко ценно е това, което имаш – казва Кенан, докато с Орхун наблюдават Мерием и Хира, които стоят настрани и си говорят. – А после, каквото и да направиш, ти се струва малко… Искаш да ѝ дадеш най-доброто.
– Нашата история не започна добре. – признава Орхун. –Но ако не бяхме тръгнали по онзи път, нямаше да сме тук. Ще започна всичко отначало. Както трябва… Кога се връщате? Искаме да сте с нас в най-щастливия ни ден!
Мерием се обръща към Хира, усмихва се заговорнически и прошепва:
– Мисля, че ще ти предложи брак. И този брак ще е истински!
– Значи трябва да побързаме, за да сме тук навреме! – казва Кенан. –Явно има неща, който не трябва да пропускаме!
Кенан взема Нефес на ръце, усмихва ѝ се и внимателно я слага на задната седалка. Мерием маха за сбогом на всички, преди да се качи до него. Кенан също маха с ръка, на събралите се.
Хира поглежда Орхун. Сърцето ѝ бие силно. А в ума ѝ още кънтят думите на Мерием: „Май ще ти предложи брак и този брак ще е реален“
Действието прескача Хира и Орхун се прибират в имението.
– По пътя към вкъщи не каза и дума. Беше мълчалива… Но мисля, че знам причината – казва Орхун, като я наблюдава внимателно.– Не, не е това, което си мислиш – отвръща Хира, все така развълнувана. – Нямаше причина… Просто така… Беше без причина. Аз… не мислех за нищо!– Но аз не казах, че си мислила за нещо. Според мен си гладна. А когато човек е гладен, не му се говори!– Хм, да… всъщност… наистина огладнях. В такъв случай – ще отида в кухнята и ще приготвя нещо за хапване. Това ще е най-добре!
Хира бърза към кухнята, надявайки се да се успокои. Опитва се да си върне нормалния ритъм на дишане, но сърцето ѝ продължава да бие силно. След минута Орхун влиза при нея.
– Можеше да се качиш в стаята. Аз щях да ти донеса!
– Няма нужда. Ще хапнем тук. Заедно – казва Орхун.
– Мога да ти направя сандвич! Искаш ли? – предлага тя, като се опитва да овладее треперенето в гласа си.
– Искам – отговаря Орхун, без да сваля очи от нея.
Хира отваря хладилника и започва да изважда нужните продукти, но е толкова развълнувана, че част от зеленчуците се разпиляват на пода.
Орхун я поглежда загрижен.
– Добре ли си? Изглеждаш… развълнувана.
– Не… да… добре съм. Няма нищо. Защо да съм развълнувана? Просто… не мога да отворя това…
Хира се опитва да отвори плика с хляба.
– Дай да пробвам – казва Орхун и взема плика от ръцете ѝ. Без да откъсва поглед от нея, го отваря с лекота.
Хира се заема с приготвянето на сандвичите, опитвайки се да събере мислите си. Не иска да показва колко много я вълнува присъствието му. След няколко минути сандвичите са готови.
Тя му подава единия, после се спира за момент, замислена.
– Няма ли да ядеш? Защо чакаш? – пита Орхун.
– Да, да… ще ям – отговаря Хира и отхапва бавно. – Мерием и Кенан изглеждаха толкова щастливи… Беше прекрасен ден. Радвам се, че бяхме с тях.
– Преживяха какво ли не, за да бъдат заедно… Надявам се оттук нататък щастието да не ги напуска.
–Дай Боже!
– Животът рано или късно дава на човека това, което заслужава – казва Орхун.
Камерата ни показва Еда, която подслушва, с лице, изкривено от ревност.
– Така е с истинската любов – продължава Орхун. – Безценен дар… който не всеки получава. Но най-важното е – щом я намериш, никога да не я изпускаш.
Хира смутена отпива от сока.
Еда, бясна, тряска вратата и се прибира в стаята си.
– Ох, изплаши ме! Какво ти е, момиче? Полудя ли? – крещи Перихан, щом вижда състоянието на Еда.
– Да, полудях! Полудях, разбра ли?! Те ме побъркаха! – крещи Еда.
– По-тихо! Искаш да събудиш всички ли?!
– Нека! – не се спира Еда. – Така или иначе ни изхвърлиха! Какво по-лошо може да стане?!
– А не се ли запита защо стана така?! – избухва Перихан. – Ако не беше направила всички тези глупости, сега щяхме да сме добре! Но не! Ти никога не мислиш преди да действаш! Точно както и сега!
– Достатъчно, мамо! Стига вече! Няма да мълча! Онази… онази пустинна мишка му е завъртяла главата! Ако беше чула какво ѝ каза в кухнята… Говореше за любов! За дарове! Чувала ли си Орхун да говори така?! Аз я мразя, мамо! Мразя я! Искам да я удуша с ръцете си!
– Нищо още не е свършило! – заявява Перихан. – Каквото и да си мислиш, последната дума е на Афифе. Не го забравяй! Няма да се предадем! Ще запазим спокойствие… и ще настроим Афифе!
Действието прескача. Хира лежи в леглото си, но не може да заспи. Върти се, обръща се на една, после на друга страна. Сърцето ѝ бие учестено, а мислите не ѝ дават покой. От дивана Орхун се обръща към нея:
– Не можеш да заспиш, нали?
– Да… – прошепва тя.
– Опитай се да си представиш нещо, което те прави щастлива. При мен винаги действа – казва той.
Хира си представя как гледа звездите. До нея се приближава Орхун. Прегръща я нежно. Хира го поглежда с любов и му се усмихва. Двамата доближават главите си една до друга.
– Успя ли? – пита Орхун, прекъсвайки мига.
Хира мълчи.
– Каквото и да е явно е подействало – казва Орхун.
– Не… аз просто… Не съм… Тоест… По-скоро не успях. Явно изведнъж ми се е доспало – казва объркана и развълнувана Хира.
–Добре! Не се разсънвай! Лека нощ!
–Лека нощ! – казва замечтана Хира.
Действието прескача на сутринта.
Орхун си е в кабинета и говори с някой по телефона. Хира влиза при него с чаша кафе в ръка.
– Кога ще е готов пръстенът? – продължава разговора Орхун. –Добре… Побързай, времето ни е малко.
Хира оставя кафето и тичешком излиза от кабинета. Развълнувана излиза на верандата.
Той каза „пръстен“… Господи… възможно ли е? Спомня си думите на Мерием: „Мисля, че ще ти предложи брак… Този брак ще е истински!“
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
