Хира бързо излиза на верандата и се опитва да се успокои. Муса я забелязва и веднага хуква към нея.
– Туп-туп, туп-туп, туп-туп… – повтаря той, – чувам сърцето ти отдалече! Какво пак се е случило? Какво ти каза зет ми?
– Попита ме дали искам да излезем на вечеря, само двамата – отговаря Хира.
– Оооо! Щом става дума за вечеря, значи работата е ясна – ще ти предложи брак! – възкликва Муса.
– Муса, говори по-тихо! Наистина ли мислиш така?
– Разбира се! Така стават тези неща, сестричке! Знам всяка стъпка. Да ти кажа ли? Хайде, слушай!
Хира и Муса сядат на масата на верандата.
– В такъв момент мъжете искат да останат насаме. Тоест – с любимата си. И е много вероятно да затвори целия ресторант само за двама ви. Така че, ако не видиш никой друг там – не се учудвай, бъди сигурна. И ако поръча торта – внимавай как ядеш, за да не си счупиш зъбите!
– Но, защо? – не разбира Хира.
– Пръстенът! Възможно е, да го е поставил в тортата. Внимавай да не си счупиш зъбите! И най-важното нещо е – цигулка. Ако чуеш цигулка да свири нежно, бъди готова. Това е знак, че ще ти предложи.
– А ти така ли предложи брак на Зюри? -пита Хира.
– Ами не точно. Е как да намеря ресторант, торта и цигулка, сестричке?
– Тогава откъде ги знаеш тези неща?
– Гледам много филми, сетричке! Оттам съм научил. Мъжете като него предлагаха по този начин на приятелките си! Вярвай ми. И още нещо – ако няма пръстен в тортата, той ще го извади изпод масата, незабелязано!
– Изпод масата? – учудена е Хира.
– Да! Ще извади пръстена от кутийката без да забележиш! И пръстенът ще блести! Разбираш ли? Бъди готова! А, и забравих нещо много важно! Когато се настанявате на масата – той със сигурност ще ти дръпне стола, затова внимавай да не паднеш, а да седнеш!
Хира учудена гледа Муса.
В същото време Афифе слиза в салона заедно с дъщеря си Нуршах, където ги очакват Еда и Перихан. Двете жени се държат привидно загрижено и настояват Афифе да си почива, но между редовете прозира напрежение. Перихан изразява облекчение, че Афифе се е завърнала здрава, докато Еда прави подмятания относно проблемите в семейството, откакто Хира е станала част от него.
Нуршах обаче не търпи подобни намеци и открито защитава снаха си. Тя подчертава, че именно Хира е помогнала на майка ѝ и обвиненията срещу нея са несправедливи. Нуршах напомня, че истинската болка често идва от онези, които се преструват на близки, и че Хира е съпругата на брат ѝ, заслужаваща уважение.
Перихан се опитва да тушира напрежението, но продължава да намеква, че Хира не е подходяща за семейството. Нуршах е категорична, че разговорът се води с лицемерие, а Афифе слага край на спора, заявявайки уморено, че случилото се е вече в миналото.
Малко по-късно Шевкет донася менюто за вечеря, а Афифе прави промени, като поръчва любимото ястие на сина си Орхун. Тогава Нуршах съобщава, че той няма да вечеря вкъщи, защото ще излиза с Хира. В този момент Еда, чула новината, не успява да скрие завистта или по-точно ревността.
Действието се пренася в ресторанта, където Орхун води Хира.
– Последния път ти хареса тук, нали? – пита Орхун. – Не исках да рискувам с друго място…
– Да… хареса ми – отвръща Хира с усмивка, в която се крие и лека тревога.
Хира си спомня думите на Муса, които кънтят в ума ѝ като пророчество: „В такива моменти мъжете искат да бъдат насаме… Тоест – насаме с любимата си… И понякога затварят целия ресторант… Ако не видиш никой друг вътре, не се учудвай… бъди сигурна…“
– Добре дошли, г-н Орхун! Заповядайте! – поздравява ги учтиво сервитьорът и ги отвежда до масата.
Отново в съзнанието на Хира изникват думите на Муса: „Когато сядате, той със сигурност ще ти издърпа стола…“
И точно това се случва – Орхун ѝ подава стола нежно, без да каже и дума.
– Подготвили сме специално меню, както пожелахте – казва сервитьорът. – Да сервираме ли?
Орхун кимва с глава, а Хира се оглежда – ресторантът е напълно празен.
– Само ние сме тук – отбелязва тя.
– Не ти ли казах, че ще вечеряме сами? – усмихва се Орхун. – Исках тази вечер да бъде изцяло наша. Или… не ти харесва?
– О, не! Всичко е прекрасно! – отговаря развълнувано Хира.
Действието прескача. Орхун и Хира приключват с вечерята.
– Надявам се всичко да ви е харесало, господин Орхун – казва сервитьорът, докато прибира чиниите от основните ястия.– Беше чудесна вечер! Благодаря ви! – усмихва се Орхун.– В такъв случай ще донеса десерта…– На мен всичко много ми хареса. А на теб? – обръща се Орхун към Хира. – Хареса ли ти?– Разбира се! Всичко беше прекрасно – всичко е приготвено с много внимание – отговаря Хира с усмивка.
Сервитьорът носи десерта – торта.
Хира отново си спомня думите на Муса: „Ако поръча торта, внимавай как ядеш. Пръстенът може да е вътре… Да не си счупиш зъб…“
Тя съсредоточено взима вилицата и започва да рови в парчето торта пред себе си, търсейки предполагаемия пръстен.
Орхун я гледа учуден.
– Какво има? Защо не ядеш? – пита той.– Не, ям, ям – отговаря тя, опитвайки се да изглежда спокойна.
Пренасяме се в имението, в стаята на Еда и Перихан.
– Мисля, че този път наистина стигнахме до края… – казва Перихан. – След като Хира ѝ спаси живота, Афифе очевидно ще застане на нейна страна… Виж я само – мълчи като гроб. Толкова неща казахме, а тя не обели и дума срещу нея… Е, поне няма да останем без дом – Орхун уреди къща за нас.
– След всичко, което преживяхме, ти за това ли мислиш, мамо?! – изригва Еда, очите ѝ – подпухнали от плач. – Не виждаш ли, че губя Орхун?! Ще ослепея от толкова сълзи… Но ще си платят – за всяка една моя сълза!
– Еда, не смей! Не прави нищо глупаво на своя глава! Чуваш ли ме?! Недей!
– Търпях всичко заради Орхун! А сега, когато него го няма, нямам какво да губя!
– Млъкни и се стегни! – казва Перихан.
В този момент на вратата се чука и влиза Муса с поднос и две чаши чай от лайка.
– Знам, че не поискахте, но реших да ви приготвя! Лайката успокоява и помага за сън!– Не го искаме нищо! -крещи Еда – Вземи си чая и излез!– Но трябва да го изпиете – настоява Муса. -Вие сте толкова напрегната!– Казах ти да излезеш! – повтаря вбесена до краен предел Еда и в следващия миг го гони от стаята.
Перихан я гледа втрещено – сякаш дъщеря ѝ се превръща в непозната.
Действието се връща при Хира и Орхун. Хира седи притеснена на масата и си мисли: „ Буквално търсих пръстена в тортата като пълна глупачка! Ах, Муса… как успя да ме накараш да ти повярвам!“
– Тортата беше вкусна, нали? – усмихва се Орхун. – Кремът беше лек…
– Да…
В този момент се чува звук на цигулка.
Хира отново си спомня думите на Муса „И най-важното – цигулката… Ако чуеш цигулка… значи ще има предложение… Ако няма пръстен в тортата, ще извади кутийката изпод масата…“
„Господи… ще умра от вълнение… Ще ми предложи ли сега?“, мисли си Хира.
– Исках да звучи класическа музика, но ако искаш нещо друго, просто кажи -казва Орхун.
– Не! Това е прекрасно! – казва Хира и любопитна, дали Орхун ще извади пръстен под маста нарочно блъска салфетката. -О, не – възкликва Хира.
– Остави я, нека си остане долу – казва Орхун.
Хира все пак се навежда и вижда, че Орхун просто си държи ръцете в скута. Любопитен какво става и Орхун се навежда. Погледите им се срещата. Хира бързо се изправя и се оправдава.
– Хм, права си! Няма да я вземам от земята, ще поискаме нова салфетка! След малко се връщам.
Хира скача и отива в тоалетната.
Вътре, пред огледалото, Хира говори на себе си:
– Какво направих?! Браво на мен! Хвърлям салфетки, пълзя под масата! Уф! Ах, Муса! Всичко е заради теб! Твоите глупости!
Хира си поглежда телефона и вижда, че има съобщение от Муса. Тя му се обажда.
– Сестричке? Къде си?! Умирам от любопитство! Какво стана? Предложи ли ти?!
– Уф, Муса! Няма предложение! Всичко беше една глупост!
– Чакай!… Не затвори ли ресторанта само за вас?
– Затвори!
– Имаше ли цигулка?
– Имаше!
– Е, тогава? Какво значи „няма предложение“? Просто чака точния момент… Сигурен съм, че ще ти предложи… Може би на друго място… Ще стане! Сигурен съм! Ще има предложение!
– Не знам, Муса… Ами ако грешим?
– Довери се на брат си! Всичко ще бъде, както ти казах!
– Добре!
Хира се връща при Орхун.
– Не сядай! – казва ѝ той. -Тръгваме! Искам да те заведа още на едно място!–Къде отиваме? – пита Хира.
Действието прескача.
– Помниш ли това място? – пита Орхун, когато спират на добре познат хълм, скрит сред тишината на нощта.
– Не съм го забравила! – отвръща Хира с нежна усмивка. – Тук за първи път гледахме звездите!
„Муса май наистина беше прав… Чакал е точния момент… Това ли е той? Уф, сърцето ми ще изскочи…“ – мисли си Хира, докато гледа небето, озарено от звезди.
– Да гледаш небето… звездите… – казва Орхун, загледан в безкрая. – Колко красиви са всъщност. Преди теб никога не им обръщах внимание. Такива неща ми изглеждаха банални, клиширани… Но сега, благодарение на теб, и за мен имат значение!Студено ти стана, нали? Времето захладня. Да се връщаме?
„Отново… не ми предложи…“ – мисли си разочарована Хира.
– Хайде… да тръгваме – казва Орхун като ѝ подава ръка и бърка с другата в джоба си..
Хира се усмихва. Тя си мисли, че сега е моментът, в който Орхун ще ѝ предложи, но… в следващия миг вади ръката си. Усмивката на Хира угасва.
Действието се пренася в имението. Али отива в стаята на вуйчо си и Хира, но стаята е празна.
– Съкровище мое, какво има? Не можеш да заспиш? – пита Нуршах, която в този момент излиза от стаята си. – Може би ще заспиш, ако леля ти е до теб… Ще ти разкажа приказка, искаш ли?
– Искам…
– Добре, хайде ела! – Нуршах хваща племенника си за ръка и слиза с него в стаята му.
– Защо вуйчо и кака Хира не са тук? – пита той.
– Защото искаха да вечерят сами..
– Вуйчо много обича кака Хира, нали, лельо?
– Разбира се, че я обича… Много, много я обича!
– Дано винаги са заедно! Изглеждат щастливи!
– Не се притеснявай, Аличо! Те няма да се разделят, дори и да поискат! Имат силна връзка!
– Какво значи това, лельо?
– Хм, нека помисля… Представи си дебело въже, като корабно въже… Но невидимо. С него са вързани един за друг. Никой няма силата да го разкъса… Е, хайде сега, коя приказка искаш да чуеш?
– Все ми е едно! Всичките ги обичам!
– Хмм… значи обичаш всичките. Я да помисля! Да ти разкажа ли за Златното топче? Да, мисля, че ще е тя! Имало едно време, в една прекрасна гора, там живеело едно зайче. То било толкова щастливо…
Орхун и Хира се връщат в имението.
– Тази вечер не може да приключи без кафе – казва Орхун с усмивка. – Какво ще кажеш?– Съгласна съм. Щом е така, ще отида да се преоблека и ще го приготвя – отговаря Хира.– Добре, а аз ще погледна имейлите. Ще се видим на верандата – казва Орхун.
– Върнахте ли се? – посреща ги Нуршах.– Още ли не спиш? – пита Орхун изненадан.– Али не можа да заспи, поговорихме малко. Сега вече спи – отговаря Нуршах.– Да не е болен? – тревожно се намесва Хира.– Не, не, добре е, не се тревожи -успокоява я Нуршах. – Добре тогава… Аз отивам да се преоблека – казва Хира и тръгва към стълбите.
– Изглеждате така, сякаш сте имали хубава вечер – казва Нуршах на брат си.- Очите ти блестят, усмихнат си…– Да – потвърждава Орхун. – Беше много хубава вечер… Добре ни се отрази да останем сами!
Хира, която се качва по стълбите чува думите му.
– Радвам се да ви виждам така, щастливи! Когато вие сте добре, и аз съм! – казва Нуршах.
– Но вечерта още не е приключила – добавя Орхун с намигване. – Ще я довършим на верандата!
– Значи има още – усмихва се Нуршах закачливо.
Камерата ни показва Хира, която като чува тези думи като куршум се изстрелва по стълбите.
– Не е хубаво да си толкова любопитна! Хайде, в стаята си!
– Добре, добре, тръгвам…
„Какво правиш? Няма предложение! Явно съм го разбрала грешно! Стегни се! Но го чух… каза „пръстен“” – мисли си Хира, докато се преоблича.
В главата ѝ отекват думите на Мерием: „Мисля, че ще ти предложи… Този брак ще е истински…”
„Но вечерта още не е приключила… Ще я довършим на верандата…” – спомня си думите на Орхун от преди малко.
–Не, не може всичко да е съвпадение! Кафе! Чака кафето! – спомня си Хира и бързо слиза в кухнята.
Действието се пренася на верандата. Хира пристига с кафето.
– Благодаря! – казва Орхун, след като отпива от чашата.
– Да ти е сладко! – отвръща Хира с лека усмивка.
– Призовката е пристигнала за развода. – казва Орхун, като показва писмото. – Но… мисля, че вече няма нужда от него… Мисля, че си се отказала. Нали не греша?
– Почакай! Не го късай! – казва Хира. -Не съм се отказала! Решението ми не се е променило! Ще се разведем!
Орхун я гледа шокиран.
-Ти… искаш развод така ли? – пита Орхун.
-Да! Искам! – заявява Хира.
- Защо и заради кого Хира е взела това решение ще разберете в следващата серия!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
