Зейнеп не иска да има нищо общо с майка си, която излизайки от затвора отива веднага при нея. Бюлент намира Гьонюл в безсъзнание на улицата. Сила, унизена от Кузей, напуска дома му. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.124 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 124 на турския сериал „ЛАБИРИНТ КЪМ ЩАСТИЕТО“, който можете да гледате на 9 април от 15:00 часа по NOVA.
Сила, унизена от Кузей, напуска дома му.
Зейнеп не иска да има нищо общо с майка си, която излизайки от затвора отива веднага при нея.
Бюлент намира Гьонюл в безсъзнание на улицата.
Хулия и Наджие напускат къщата, за да отидат до града. Кузей остава сам и отново чете прощалното писмо на Сила. Но нито за миг не вярва на написаните там думи.
– Мислиш ли, че съм глупак?! – гласът му внезапно нарушава тишината в стаята. В очите му проблясва гняв. – Не ти ли казах да стоиш далеч от мен?! Не ти ли дадох достатъчно пари?! Не ги ли дадох на майка ти?!
Сила го поглежда с широко отворени очи. Усетила буца в гърлото си, едва диша.
– Кузей, никога не съм ти искала пари!
– Тогава какво искаш от мен?! – той избухва още повече. – Заложи ми капан! Измамихте ме със семейството си! Накара ме да повярвам, че този мъж те принуждава да се омъжиш за него, а после – изведнъж…
– Това не беше лъжа, кълна се!
– Замълчи! – гласът му ехти в стаята. – Преди два дни ти самата каза, че ще се омъжиш за него! Та какво се промени толкова изведнъж?! Защо се отказа?! Или аз трябва да ти кажа?! Защото усети миризмата на пари! Може би и той е замесен! Може би всичко сте планирали заедно! Откъде да знам?! Може би той те е пратил при мен за още пари! Кажи ми!
– Кузей, моля те… парите нямат значение за мен…
– О, да? Тогава какъв ви е проблемът?! Дадох ви над двеста хиляди лири! Това не ви ли беше достатъчно?! Все пак посегна към кредитната ми карта! Озова се в полицията, а аз те измъкнах! Не подадох жалба – спасих те! Та какво още искаш от мен?!
Сила усеща как очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Нищо не искам от теб, Кузей. Не е така, както си мислиш. Майка ми никога не е дала парите на Алпер. Запази ги за себе си… и въпреки това се опита да ме принуди да се оженя за него.
– Не лъжи! – очите му пламтят от гняв. – Сигурен съм, че ѝ съдействаш! Мислиш си, че си намерила крава за доене, така ли?!
– Не… кълна се, че не е така…
Кузей се приближава енергично към нея, скъсявайки разстоянието между тях.
– Затова ли се оказа в къщата ми в Истанбул?!
– Кузей… аз… дойдох да те предупредя…
– Да ме предупредиш?! Нали ти казах да ме оставиш на мира?! И какво направи?! Дойде тук и излъга майка ми и сестра ми! Знаеше, че търсят прислужница, и се възползва! Представи се за момиче от Кайсери… каза, че се казваш Дениз! Така си влязла в тази къща!
Думите му пронизват Сила. Земята се отдалечава под краката ѝ.
По-късно Кузей отново създава бъркотия – и, както винаги, казва на Сила да я почисти. Но този път това не е достатъчно. Той иска да я унижи още повече. С подигравателен поглед хвърля пари в лицето ѝ, а после посочва вратата.
– Махай се от къщата ми. Завинаги.
Сила не докосва банкнотите – оставя ги там, където са паднали. Чувства се празна, сама, без посока и без място, където да отиде. Но знае едно – повече не може да издържи.
Когато Хулия научава, че Кузей е изгонил момичето, я обзема ужас. Ако Сила се почувства наранена, може да отиде в полицията и да разкаже всичко за инцидента. А това значи само едно – затвор.
В този момент на вратата се звъни. Последвано от нисък, строг глас:
– Полиция! Отворете, моля. Вътре ли е Хулия Бозбей?
Хюля се изчервява. Страхът стяга гърлото ѝ.
– Батко, умолявам те – не отваряй! – прошепва тя, хващайки ръката на Кузей. Очите ѝ са широко отворени от паника.
– Какво? За какво говориш? – Кузей я поглежда, изтръгнат от мислите си.
– Ударих Дениз с колата си. Може би нещо да ѝ се е случило… може би…
– Сестра… какво говориш?! – В гласа му се усещат гняв и недоверие.
На следващия ден, веднага след като излиза от затвора, Гьонюл не се колебае къде да отиде първо.
Сърцето ѝ я води право към къщата на Бюлент.
Една мисъл не ѝ дава мира – след месеци на раздяла тя най-сетне ще може да прегърне дъщеря си.
Йълдъз отваря вратата на Гьонюл и разбирайки, че това е майката на Зейнеп и посочва къде се намира стаята на дъщеря ѝ. Жената се спира пред вратата и сърцето ѝ бие като лудо. След толкова много месеци на страдание, раздяла и копнеж, тя най-накрая е тук. Поема си дълбоко въздух, опитва се да успокои треперещите си ръце. Накрая почуква, но без да чака отговор, натиска дръжката на вратата и влиза вътре.
Стаята е празна.
Погледът ѝ бавно се плъзга по вещите на Зейнеп. Докосва дрехите ѝ, вдишва аромата им – сякаш се опитва да съживи отминали моменти. За кратко ѝ се струва, че времето се е върнало назад и дъщеря ѝ никога не са се разделяли.
Изведнъж погледът на Гьонюл пада върху нощното шкафче. Върху него лежи плик. Името ѝ, написано с познат почерк, я привлича като магнит. Ръцете ѝ треперят, когато отваря писмото и започва да чете….
Днес ще си върнеш свободата, майко. След много месеци ще можеш да дишаш чист въздух…. Но аз съм се променила, мамо. Трябваше да се променя. Вече не съм наивното момиче от Едремит, което вярваше, че майчината любов е достатъчна, за да оцелее. Измъкнах се от прегръдката на миналото, хвърлих се в живота. Паднах, но се научих да се изправям. А сега и ти трябва да се научиш да се изправиш.
Ето защо не искам да те виждам. Не ме търси, не ме чакай. Тази история е приключила.
Погрижете се за себе си.
Гьонюл стиска листа хартия толкова силно, че кокалчетата на пръстите ѝ побеляват. Не така е трябвало да протече срещата им. Тя си представяше нещата по друг начин – сълзи от умиление, нежни прегръдки, може би дори прошка.
В очите ѝ се стичат сълзи, но тя не им позволява да потекат. Не и тук. Не и сега.
Междувременно Йълдъз почиства в хола и се усмихва сама на себе си.
– Майка и дъщеря най-сетне се срещнаха – казва тя доволно. – След толкова месеци на копнеж, те най-накрая ще се видят.
В този момент Зейнеп влиза в стаята. Йълдъз вдига поглед, леко изненадана.
– Какво правиш тук? – пита тя.
– В моята стая няма сигнал – отговаря Зейнеп. – Отидох горе, за да говоря по телефона. Между другото, исках да те видя.
Йълдъз смръщва вежди.
– Ти не си била в стаята?
– Не – потвърждава Зейнеп.
– Ами… – Йълдъз се опитва да остане спокойна, но в гласа ѝ се чува напрежение. – Тогава отиди бързо да вземеш чантата си.
– Но аз тръгвам за училище…
– Аха. Това е още по-добре – казва Йълдъз с принудителна усмивка. – Иди бързо да я вземеш, не губи време.
Зейнеп усеща, че нещо не е наред. Тя не разбира защо Йълдъз е толкова настоятелна. Зейнеп тръгва към стаята си – и тогава сърцето ѝ спира да бие за миг.
Пред стълбите стои майка ѝ.
Всичко, което е чувствала през тези месеци, се връща като ударна вълна – гняв, разочарование, съжаление. Но това, което боли най-много, е, че този момент, който някога си е представяла, не ѝ носи никаква радост.
Гьонюл я гледа със сълзи на очи, готова да се хвърли в прегръдките ѝ.
– Зейнеп…
Но Зейнеп прави крачка назад. Лицето ѝ остава каменно.
– Написах всичко в писмото – казва тя хладнокръвно. – Нямам какво повече да добавя.
Гьонюл я хваща за ръката, моли с очи, но Зейнеп не оттегля думите си. Тя не може. Тя не е готова да прости.
Гьонюл усеща как целият ѝ свят се разпада. Това не е среща между майка и дъщеря – това е сбогуване.
Безпомощна, тя се обръща и напуска къщата на Бюлент. Когато затваря вратата след себе си, краката ѝ отказват да се подчинят. Болката я притиска отвътре, отнемайки и последните ѝ сили.
Тя се мъчи да измине няколко крачки и изведнъж пада на тротоара. Тъмнината я поглъща напълно.
Миг по-късно Бюлент, който шофира по пътя, забелязва Гьонюл да лежи на земята.
Той спира колата. Изскача на улицата и тича към нея.
– Гьонюл! – гласът му е изпълнен с паника. Но тя не реагира.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 6
