Хулия и Наджие напускат къщата, за да отидат до града. Кузей остава сам и отново чете прощалното писмо на Сила. Но нито за миг не вярва на написаните там думи.
– Мислиш ли, че съм глупак?! – гласът му внезапно нарушава тишината в стаята. В очите му проблясва гняв. – Не ти ли казах да стоиш далеч от мен?! Не ти ли дадох достатъчно пари?! Не ги ли дадох на майка ти?!
Сила го поглежда с широко отворени очи. Усетила буца в гърлото си, едва диша.
– Кузей, никога не съм ти искала пари!
– Тогава какво искаш от мен?! – той избухва още повече. – Заложи ми капан! Измамихте ме със семейството си! Накара ме да повярвам, че този мъж те принуждава да се омъжиш за него, а после – изведнъж…
– Това не беше лъжа, кълна се!
– Замълчи! – гласът му ехти в стаята. – Преди два дни ти самата каза, че ще се омъжиш за него! Та какво се промени толкова изведнъж?! Защо се отказа?! Или аз трябва да ти кажа?! Защото усети миризмата на пари! Може би и той е замесен! Може би всичко сте планирали заедно! Откъде да знам?! Може би той те е пратил при мен за още пари! Кажи ми!
– Кузей, моля те… парите нямат значение за мен…
– О, да? Тогава какъв ви е проблемът?! Дадох ви над двеста хиляди лири! Това не ви ли беше достатъчно?! Все пак посегна към кредитната ми карта! Озова се в полицията, а аз те измъкнах! Не подадох жалба – спасих те! Та какво още искаш от мен?!
Сила усеща как очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Нищо не искам от теб, Кузей. Не е така, както си мислиш. Майка ми никога не е дала парите на Алпер. Запази ги за себе си… и въпреки това се опита да ме принуди да се оженя за него.
– Не лъжи! – очите му пламтят от гняв. – Сигурен съм, че ѝ съдействаш! Мислиш си, че си намерила крава за доене, така ли?!
– Не… кълна се, че не е така…
Кузей се приближава енергично към нея, скъсявайки разстоянието между тях.
– Затова ли се оказа в къщата ми в Истанбул?!
– Кузей… аз… дойдох да те предупредя…
– Да ме предупредиш?! Нали ти казах да ме оставиш на мира?! И какво направи?! Дойде тук и излъга майка ми и сестра ми! Знаеше, че търсят прислужница, и се възползва! Представи се за момиче от Кайсери… каза, че се казваш Дениз! Така си влязла в тази къща!
Думите му пронизват Сила. Земята се отдалечава под краката ѝ.
