Действието се връща при Хира и Орхун.
Хира седи притеснена на масата и си мисли: „ Буквално търсих пръстена в тортата като пълна глупачка! Ах, Муса… как успя да ме накараш да ти повярвам!“
– Тортата беше вкусна, нали? – усмихва се Орхун. – Кремът беше лек…
– Да…
В този момент се чува звук на цигулка.
Хира отново си спомня думите на Муса „И най-важното – цигулката… Ако чуеш цигулка… значи ще има предложение… Ако няма пръстен в тортата, ще извади кутийката изпод масата…“
„Господи… ще умра от вълнение… Ще ми предложи ли сега?“, мисли си Хира.
– Исках да звучи класическа музика, но ако искаш нещо друго, просто кажи -казва Орхун.
– Не! Това е прекрасно! – казва Хира и любопитна, дали Орхун ще извади пръстен под маста нарочно блъска салфетката. -О, не – възкликва Хира.
– Остави я, нека си остане долу – казва Орхун.
Хира все пак се навежда и вижда, че Орхун просто си държи ръцете в скута. Любопитен какво става и Орхун се навежда. Погледите им се срещата. Хира бързо се изправя и се оправдава.
– Хм, права си! Няма да я вземам от земята, ще поискаме нова салфетка! След малко се връщам.
Хира скача и отива в тоалетната.
Вътре, пред огледалото, Хира говори на себе си:
– Какво направих?! Браво на мен! Хвърлям салфетки, пълзя под масата! Уф! Ах, Муса! Всичко е заради теб! Твоите глупости!
Хира си поглежда телефона и вижда, че има съобщение от Муса. Тя му се обажда.
– Сестричке? Къде си?! Умирам от любопитство! Какво стана? Предложи ли ти?!
– Уф, Муса! Няма предложение! Всичко беше една глупост!
– Чакай!… Не затвори ли ресторанта само за вас?
– Затвори!
– Имаше ли цигулка?
– Имаше!
– Е, тогава? Какво значи „няма предложение“? Просто чака точния момент… Сигурен съм, че ще ти предложи… Може би на друго място… Ще стане! Сигурен съм! Ще има предложение!
– Не знам, Муса… Ами ако грешим?
– Довери се на брат си! Всичко ще бъде, както ти казах!
– Добре!
Хира се връща при Орхун.
– Не сядай! – казва ѝ той. -Тръгваме! Искам да те заведа още на едно място!
–Къде отиваме? – пита Хира.
