Абдула се прибира заедно със синовете си и Йомер. Пембе ги посреща още на входа. В този момент папагалът се обажда с пронизително крещене.
– Какъв е този звук?! – пита слисано Абдула.
– Имаме… гост – казва Пембе със скрита ирония.
Абдула влиза в хола и спира смаян пред клетката с папагала.
– Кой е това?! – пита подозрително.
– Това е птица – обяснява Мустафа.
– Така ли? А аз си помислих, че е жираф! – отвръща саркастично Абдула.
Йомер и Фатих се разсмиват неудържимо.
– И защо е тук? – пита отново Абдула.
– Аз ще обясня – намесва се Пембе. – Дърводелецът, с когото Нилай работеше, е избягал заради дългове и е оставил папагала като… обезщетение.
– Аз го взех… защото все пак е нещо, вместо нищо – казва Нилай виновно.
– Той струва скъпо – допълва Мустафа. – А и… говори!
В този момент в стаята влиза Дога, привлечена от шума.
– О, каква хубава птичка! – възкликва тя и се приближава до клетката. – Здравей, аз съм Дога!
– Глупава Дога! – изстрелва папагалът веднага.
– Ти си глупав! – отвръща с усмивка Дога.
– Виж ти, кой посмя да нарече жена ми глупава! – смее се Фатих.
– Стига вече, не бъдете лоши с папагала! Аз ще го науча на хубави думи! – казва Пембе.
– Научи го да се моли! – измърморва ядосано Абдула. – Бог да ни прости…
Всички се заливат от смях.
– Хайде, ставайте, да сядаме на масата – подканва ги Пембе.
– В тази къща и без това никога не е тихо… а сега и птица ще си имаме! – мърмори под нос Абдула, докато се отправя към трапезарията.
