Алев пристига с Нурсема в дома на семейство Юнал.
– Алев, ти все едно си друга, направо сияеш – възкликва Дога.
– Благодаря ти, бебче! – усмихва се Алев. – Вече бях готова да се прибера, но Нурсема настоя да вляза и реших да не ѝ отказвам.
– Как мина денят? Закъсняхте доста – интересува се Пембе.
– Всичко беше наред, мамо – отговаря Нурсема.
– Обиколихме доста места, за това се позабавихме – добавя Алев. – А и имаше ужасни задръствания.
Погледът на Алев попада върху папагала и тя любопитно пита за него.
– Нилай го купи – обяснява Пембе.
– Толкова е сладък! Говори ли? – пита Алев.
– За съжаление – въздиша Абдула.
– Г-це Алев, вземете си фъстъци. От Газиантеп са – кани я той.
– Фъстък, Алев! Фъстък, Алев! – обажда се папагалът.
(В разговорния турски „fıstık“ (фъстък) се използва като комплимент – нещо като „мацка“ или „сладурче“.)
– Айде, започна се! – възкликва Пембе.
– Пембе е лоша! Пембе е лоша! – отвръща папагалът.
Алев се засмива и прикрива усмивката си с ръка.
– Толкова много говори! – казва Фатих.
– Има вкус към красотата! –добавя Мустафа, но бързо осъзнава какво е казал и се опитва да се поправи. – Тоест… просто чу, че става дума за фъстъци!
Нилай му хвърля остър, предупредителен поглед.
– Добре! Стига! – намесва се Абдула, за да успокои обстановката.
– Много ми харесва този папагал – казва Алев и му подава фъстък.
– Алев е сладурче! Алев е сладурче! – повтаря папагалът с ентусиазъм.
Алев се приготвя да тръгва. Абдула, Пембе и Нурсема я изпращат до вратата.
– Лельо! – провиква се Метехан от стаята. – Къде е десертът?
Пембе пожелава лека нощ на Алев и отива при Метехан. В този момент телефонът на Нурсема звъни. Тя прегръща Алев, благодари ѝ тихо и се отдалечава, за да вдигне.
