В този миг Сехер си спомня нещо още по-съкровено – думите на Яман, изречени с вяра и обич:
„Аз искам… ние с теб да имаме деца, Сехер Къръмлъ!“
Сехер потреперва. После я връхлитат и други спомени – как развълнувана за първи път целува Яман… как се смеят заедно… как го докосва по лицето, сякаш за първи път усеща топлината на истинската близост. Мигове на нежност, доверие и сърцето ѝ, което някога се е разтворило за любовта.
– Това е единствената истина, която никога няма да се промени! – заявява Яман. – Забрави всичко… но това не забравяй: Аз те обичам!
С треперещи ръце Сехер отключва вратата. Излиза бавно, очите ѝ блестят от сълзи. Вижда Яман, който стои в салона и я гледа, онемял.
– Аз си спомних… – прошепва тя през сълзи. – Аз си спомних всичко…
Яман я гледа. Без думи. Погледът му казва всичко.
Действието се пренася в дома на Азиз.
„Успокой се, Азиз! Сехер е със съпруга си… Колкото и страшни спомени да изплуват, тя трябва да говори с него. Само така ще се стигне до истината, само така всичко ще се разреши! Успокой се!“, повтаря си наум докторът, опитвайки се да овладее притеснението си.
Загрижен за състоянието ѝ, Азиз вади телефона си и изпраща кратко съобщение:
„Моля те, кажи ми дали си добре.“
Действието се връща при Яман и Сехер.
– Спомняш ли си? Всичко? – пита Яман, в гласа му звучи надежда, преплетена със страх.
– Не всичко… – прошепва тя. – Спомените се върнаха при мен един по един. Първо лошите, после добрите. Отново усетих връзката ни. Спомних си колко съм била близка с теб, но… тези чувства не стигат, за да забравя онези ужасни спомени! – заявява Сехер, а очите ѝ отново се пълнят със сълзи. – В главата ми е пълен хаос. Не мога да различа кое кога е било, какво сме преживели заедно, как сме стигнали дотук… Дори чувствата ми са объркани…
– Ние можем да преминем през това. Заедно!Аз съм до теб! – заявява Яман.
Сехер, която държи в ръцете си подписаното споразумение за развод, поглежда към Яман.
Яман затаява дъх в очакване на следващите ѝ думи.
Дали думите му ще достигнат до сърцето ѝ? Дали ще ѝ стигнат, за да я накарат да промени решението си?
Сцената се прехвърля при Ертурул и Ясемин. Бандитът води Ясемин на гроба на брат си.
– Защо сме дошли тук? – пита объркано Ясемин, като се оглежда тревожно.
– За да се запознаеш с истинското си семейство – отвръща хладно Ертурул. – За да видиш брат си. Онзи, когото сестра ти уби. Същата, която прегръщаш.
Ясемин го поглежда с изненада и посочва надгробната плоча.
– Колата му се преобърна по таван, докато се е опитваше да избяга от сестра ти. Заради вътрешен кръвоизлив той почина в ръцете ми. Ти си тук, за да се срещнеш с него, Сянка. Какво ще кажеш за Ясемин? Какво е истинското ти име? Коя си ти? Сянка или Ясемин? Ти моята сестра ли си или сестрата на онази убийца, която те остави на улицата? Реши тук, пред гроба му. Коя си ти в действителност?
Момичето задържа дъха си, после вдигна поглед към Ертурул.
– Аз съм Сянка, братко – казва твърдо тя. – Никога не съм била Ясемин. Ти си моето семейство, ти си моят брат.
Ертурул я прегръща силно.
– Никога повече не забравяй това – казва ѝ шепнешком.
Следва емоционален разговор между Дуйгу и Семра. Накрая Дуйгеу се решава на стъпка, която е смятала, че никога няма да може да направи – тя прощава на майка си.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
