След като напуска полицейския участък, Съла няма къде другаде да отиде. На нея ѝ хрумва идеята да се промъкне в къщата на Кузей. Тя прекарва нощта в едно складово помещение, което се намира в градината. Кузей забелязва отворен прозорец.
– Трябва да се погрижа за това – казва си той и проверява повредения капак.
Той не знае, че Сила се е скрила между кашоните. Момичето е зверски гладно и се промъква в къщата, за да хапне нещо. Тя също има лошо предчувствие за Бахар. Съла се опитва да намери телефон, за да се обади на сестра си. Тя се качва в кабинета на Кузей и набира номера на сестра си. Разговарят накратко, когато изведнъж чува стъпки. Сърцето ѝ застива. Бързо се свива зад тежкото бюро, слива се с него, почти става част от тъмното дърво.
В стаята влиза Хулия. Сила я наблюдава как приближава към рафтовете с документи и започва да прелиства папките. Спира дъха си, моли се наум Хулия да си тръгне бързо. Но внезапно усеща сърбеж в носа. Прахът по дрехите ѝ дразни лигавиците. Притиска длан към лицето си, но е късно.
Киха.
Хулия се вцепенява. Рязко се обръща и с тревожен поглед обхожда стаята.
– Кой е тук? – прошепва тя, но гласът ѝ трепери.
Настъпва мъртва тишина. Сила се свива още повече, моли се Хулия да реши, че си е въобразила.
Но жената не чака повече. В паника се втурва надолу към хола, където брат ѝ седи в креслото, потънал в документи.
– Кузей, чух шум – казва тя тихо, стискайки гърдите си, сякаш се опитва да укроти сърцето си. – Някой е горе. Сигурна съм. Това е крадец.
Кузей вдига поглед, веждите му се свиват.
– Крадец? Какво говориш, како?
– Оставих вратата отворена, когато ти беше на среща – признава тя, ужасена. – Може тогава да се е вмъкнал.
Кузей става и посяга към тежка бронзова статуетка на кон от шкафа.
– Добре. Успокой се – казва студено. – Ще проверя.
Хулия го хваща за ръката.
– А ако е въоръжен? Може би е по-добре да се обадим в полицията?
Мъжът я игнорира и влиза в кабинета. Оглежда помещението, но не вижда Сила, притисната зад бюрото.
– Няма никого – отсича след миг, като затваря отворения прозорец. От самото начало е убеден, че сестра му си въобразява.
Хулия продължава да изглежда неспокойна, но с кимване се съгласява. Излизат и затварят вратата след себе си.
Сила издиша облекчено. Изпълзява от скривалището и изправя схванатите си крака. Но рязко я пронизва болка в хълбока. Залита, губи равновесие. Опитва се да се хване за нещо, но вместо това събаря бронзова лампа от бюрото.
Звукът от метала, удрящ се в пода, е оглушителен.
Вратата на кабинета се отваря с трясък. Кузей и Хулия стоят в прага.
– Дениз? – прошепва Хулия, смаяна.
Кузей веднага се втвърдява, очите му пламтят.
– Какво правиш тук? – гласът му е леден. – Дошла си да крадеш ли?
Сила клати глава, очите ѝ се разширяват от ужас.
– Не, кълна се!
– Не лъжи! – Кузей пристъпва към нея. – Казах ти да изчезнеш! Какво още търсиш тук?!
– Кузей, моля те… – Хулия слага ръка на рамото му, опитвайки се да го укроти.
Той не я чува. Погледът му пада върху металния сейф в ъгъла.
– Разбира се! – изсумтява. – Знаеш, че там е сейфът, нали?! Какво открадна?! Казвай!
– Нищо! – почти крещи Сила. – Дойдох само да се обадя на сестра си…
– Поредната лъжа! – изръмжава той. – Не ти ли казах, Хулия, че на такива хора не може да се вярва?!
– Кузей, дай ѝ шанс – умолява го тя. – Може би казва истината…
– Истината? – засмива се той горчиво. – Истината ще каже на полицията!
Преди Сила да възрази, я хваща грубо за ръката и я повлича към вратата.
– Кузей, моля те! – момичето се дърпа отчаяно. – Само се обадих на сестра си, на Бахар…
– Добре. Ще го разкажеш всичко това на полицията.
Тика я към изхода.
– Кузей, нека я изслушаме – умолява Хулия. – Каза, че се е обадила на сестра си…
Изведнъж Сила се свлича в ръцете на мъжа.Припада.
– Преструва се, за да не я отведа в полицията – съска Кузей, но в гласа му вече има колебание.
– Кузей, за Бога, виж я! – Хулия се приближава. – Виж колко е бледа!
Кузей се поколебава. Взира се в безжизненото ѝ тяло. Дишането ѝ е плитко, кожата ѝ – почти прозрачна.
– Не ѝ вярвай… – прошепва, но думите му звучат по-несигурно.
– Добре, да проверим – казва Хулия и хваща телефона. Натиска последния набран номер.
Отсреща се чува женски глас:
– Ало?
Това е Бахар.
Хулия поглежда триумфално към брат си. Кузей присвива очи и бързо натиска червения бутон, прекъсвайки разговора.
В този момент Сила започва да се свестява. Клепачите ѝ потрепват, устните ѝ мърдат в беззвучен шепот.
– Не съм направила нищо лошо… – прошепва едва чуто. – Не съм крала нищо…
Хулия я гледа със загриженост, но Кузей остава студен.
– Добре – казва накрая. – Обади се на доктор Мехмет. Нека дойде веднага.
След което, без особено усилие, вдига Сила на ръце и я отнася в стаята. Хулия наблюдава сцената, чудейки се дали брат ѝ наистина е станал толкова безмилостен… или в сърцето му все още тлее искра от онзи стария Кузей.
Сила спи на дивана в хола, дишането ѝ е спокойно, едва доловимо. До нея, на стойка, виси банка със системата – прозрачната течност вътре пулсира лениво, сякаш се синхронизира с ритъма на съня ѝ. До дивана стои доктор Мехмет, вгледан в бледото ѝ лице с тревога.
– Как е тя, господин Мехмет? – пита Хулия с притеснение, доближавайки се. – Всичко ще бъде наред, нали?
Лекарят се обръща към нея и въздъхва тихо.
– Има много ниско кръвно. Да не би напоследък да не се е хранила?
Хулия се колебае и хвърля поглед към брат си.
– Ами… не сме сигурни.
– Най-вероятно е припаднала от изтощение. А температурата е вследствие на инфекция. Допълнително, пукнатото ѝ ребро отслабва организма ѝ още повече. Трябва да се грижите добре за нея. Личи си, че отдавна не се е хранила достатъчно. Сън и правилно хранене – това е най-важното. Иначе инфекцията може да засегне белите дробове.
– Ще се погрижим за нея. Нали, Кузей? – обръща се Хулия към мълчаливия си брат, но той само потъмнява още повече на лицето.
Накрая, след кратко колебание, въздиша тежко и кимва. Когато докторът си тръгва, Кузей се опитва да вземе одеялото от ръцете на сестра си, долавяйки намерението ѝ.
– Какво правиш, како? – пита рязко.
– Ще ѝ подготвя гостната. В хола е прекалено студено, това може да влоши състоянието на дробовете ѝ.
– Говорих с доктор Мехмет. Може да ѝ осигури място в болница.
– Какво? Искаш да я изпратиш в болница?
– Да. Не може да остане тук.
– Не, Кузей, не съм съгласна – отвръща решително Хулия и го поглежда строго. – Аз съм отговорна за състоянието ѝ и искам да се уверя, че ще оздравее. Ще остане тук, докато не се възстанови напълно.
– Не искам това момиче да е тук. Разбираш ли ме?
Хулия не отговаря. Игнорира думите му и се приближава до Сила, за да ѝ подаде чаша вода. Кузей все още е убеден, че трябва да я изпратят в болница, но Хулия вече е взела своето решение – ако той го направи, тя ще си тръгне и ще се върне в родния им град.
Мелис се събужда в дома на Белкис, където Егe ѝ е отстъпил стаята си, а самият той е заспал на дивана. Мелис обаче решава да се намести до него под завивката.
Без да подозира, Егe я прегръща насън, а това създава у нея усещане за сигурност, което отчаяно търси. В този момент ги заварва Белкис. Първоначално си мисли, че това е Зейнеп, но къдриците издават Мелис. Вместо да направи сцена, Белкис тихо излиза, но не забелязва, че е оставила следа – куфарът ѝ в антрето.
След като се събуждат, Мелис паникьосано пита дали Белкис ги е видяла. Напрежението се засилва, когато Арда ги дразни, а Еге настоява да разбере защо Мелис е постъпила така. Момичето признава, че е избягала от вкъщи, защото семейството ѝ иска да я изпрати в Германия при леля ѝ. Моли Еге да не я предаде. Той обаче е бесен и я кара да се обади на родителите си, иначе сам ще го направи!
Когато сутринта Ферей слиза за закуска, тя забелязва, че Мелис и Бюлент не са на масата. Тя се опитва да обясни отсъствието на съпруга си пред Йълдъз и Зейнеп. Казва им, че той е прекарал нощта в дома на сестра си. В същото време той е бдял до болната Гьонюл по това време, което старателно крие от съпругата си. Никой обаче не знае къде е Мелис.
– Мамо, къде е Мелис? – пита Йигит.
– В стаята – отговаря му Ферей.
– Тя е заключена – съобщава синът на майка си.
Междувременно Белкис пристига при Ферайе Там попада в разгара на семейна криза – Мелис е изчезнала, а Ферайе вярва, че е при приятелка. Белкис вече знае, че това е лъжа.
Белкис съобщава на Ферайе, че е видяла Еге и Мелис, заспали на един и същи диван.
– Влязох в къщата и за момент си помислих, че това е Зейнеп – разказва развълнувано тя. – Но когато се приближих, видях, че е Мелис! Ферайе, спяха сгушени един в друг! Не можех да повярвам на очите си.
За да илюстрира по-добре сцената, Белкис обгръща Ферайе с ръце, сякаш показва колко близо са били Еге и Мелис.
– Не знаех какво да правя – добавя. – Излязох и дойдох направо тук. Бях в шок. Мислех, че са просто приятели.
Ферайе я поглежда спокойно.
– Знам, Белкис – признава тя.
– За какво си знаела?
– За Еге и Мелис. От известно време са заедно.
Белкис я гледа невярващо.
– Знаела си и не си ми казала?! Благодаря ти, Ферайе, наистина си невероятна!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
