Вратата на кабинета се отваря с трясък. Кузей и Хулия стоят в прага.
– Дениз? – прошепва Хулия, смаяна.
Кузей веднага се втвърдява, очите му пламтят.
– Какво правиш тук? – гласът му е леден. – Дошла си да крадеш ли?
Сила клати глава, очите ѝ се разширяват от ужас.
– Не, кълна се!
– Не лъжи! – Кузей пристъпва към нея. – Казах ти да изчезнеш! Какво още търсиш тук?!
– Кузей, моля те… – Хулия слага ръка на рамото му, опитвайки се да го укроти.
Той не я чува. Погледът му пада върху металния сейф в ъгъла.
– Разбира се! – изсумтява. – Знаеш, че там е сейфът, нали?! Какво открадна?! Казвай!
– Нищо! – почти крещи Сила. – Дойдох само да се обадя на сестра си…
– Поредната лъжа! – изръмжава той. – Не ти ли казах, Хулия, че на такива хора не може да се вярва?!
– Кузей, дай ѝ шанс – умолява го тя. – Може би казва истината…
– Истината? – засмива се той горчиво. – Истината ще каже на полицията!
