Мелис се прибира у дома със свит стомах и със спомен от скандала с Еге в главата си. Влиза в хола. Майка ѝ и Белкис седят на дивана. Ферайе веднага се надига и протяга ръце, сякаш иска да я прегърне, но в последния миг се спира.
– Много се изплашихме – казва Ферайе. – Затвори се в стаята си и после изчезна. Излъга баща си, че си нощувала при Алейна, но аз знам, че си била у Белкис.
Мелис свежда поглед.
– Извинявай, мамо – отговаря тя. – Постъпих глупаво.
Ферайе я гледа загрижено. Лицето ѝ е бледо, очите – зачервени, сякаш е плакала с часове.
– Дъще, седни при нас – казва, посочвайки дивана. – Да поговорим.
– Не, мамо. Боли ме глава – отговаря Мелис. – Ще поговорим по-късно, става ли?
Белкис се вглежда в момичето, но се намесва с по-лек тон:
– Ферайе, остави я. Чу, че я боли глава.
Ферайе не е убедена, но не настоява.
Мелис изчезва по коридора, а в хола влиза Йълдъз.
– Г-жо Ферайе, всичко наред ли е с Мелис? – пита, озадачена от поведението ѝ. Няма крясъци, няма тряскане на врати. Не е в нейния стил.
Белкис махва с ръка, опитвайки се да разсее съмненията.
– Всичко е наред, скъпа. Просто я боли глава.
