Действието се пренася на верандата, където Орхун и Хира се канят да пият кафе.
– Ако ще те държи будна, не е задължително да пием кафе – казва Орхун, като я поглежда с усмивка.
– Така или иначе, нямаше да заспя тази вечер – отвръща Хира. – Винаги е така, когато съм развълнувана…
– Знам… – отговаря Орхун. – Има много да си говорим, има куп неща, които не знаем един за друг… Една част от мен казва: остави ги на времето, научете ги с живота… Но другата част е нетърпелива.
– Можем да си направим малка игра с въпроси и отговори – предлага Хира весело.
– Предполагам, че имаш доста въпроси?
– Може би… няколко…
– Питай ме каквото пожелаеш.
– Добре… Коя е била първата ти дума като дете?
– Според това, което майка ми каза– „вода“. – отговаря Орхун.
– Вода?! Преди да кажеш „мама“ или „тате“? – изненадва се Хира..
– Да – кимва той.
– Значи от самото начало е било ясно, че си различен от останалите – отвръща Хира.
– Сега е мой ред – заявява той.
– Питай!
– Не знам кой е любимият ти цвят. Вярно, че всичко ти стои добре… но?
– Жълтият – отговаря Хира след кратка пауза.
– Има ли причина? – пита Орхун.
– Напомня ми на слънцето… В слънцето има надежда. Когато нося жълти дрехи, се чувствам по-добре. Сякаш нещо хубаво ще се случи в този ден… Мисля, че твоят любим цвят е синия, нали?
– Как разбра? – изненадан е Орхун.
– Обичаш морето. Понякога те хващам, че гледаш дълго в небето. Освен това имаш много сини ризи.
– Явно доста си ме наблюдавала… Къде съм бил аз през това време?
– Важното е, че сега си тук! – отговаря тя.
Действието прескача. Не ставаме свидетели на целият разговор между двамата.
– Явно много говоря! Извинявай! – казва Хира.
– Напротив! – той я поглежда с топлина. – Разговорът е много приятен, а ти си красива!
Хира смутена поглежда Орхун, но бързо отмества погледа си.
– Имам още много въпроси, но… няма да задам всичките сега. – признава тя.
– Както кажеш. Пред нас има толкова дни… и толкова нощи. Но все пак – позволи ми един въпрос. Каква е сватбата, за която мечтаеш? – пита Орхун.
– Но ние вече сме женени – отговаря тя с изненада. – Ще има ли сватба сега?
– Този път сватбата ни ще бъде истинска! Започваме нов път. Искам всичко да е както трябва – заявява Орхун. –Слушам те! Каква сватба искаш!
– Не знам… никога не съм мечтала за сватба. А ти?
– Аз искам да направя черкезка сватба! – признава Орхун. –Искам да се оженим на земята, на която е израснал дядо ми.
– Това ще е много красиво – отговаря Хира с усмивка.
– Не искам да чакаме! Щом се върнат Кенан и Мерием, ще го направим. Освен ако не искаш да е по-рано. Но си мислех, че ще ти е приятно най-добрата ти приятелка да бъде с теб в този ден. Греша ли?
– Не грешиш… Благодаря ти. Наистина.
– Ти заслужаваш най-доброто. А това… това е само началото. Приготви се – да ти се подкосят краката!
– Какво означава това? – пита Хира.
– Просто предупреждение! – отговаря Орхун. – Хайде да влизаме… Стана хладно, а не искам да се разболееш преди сватбата.
Хира става от стола си и се изправя лице в лице с Орхун.
– Никога не пускай ръката ми! – казва тя.
– Не мога! Дори и да исках! – отвръща Орхун.
Действието се пренася в салона, където Муса разказва на Нуршах за романтичната изненада на брат ѝ за Хира.
