Хира щастлива се прибира в стаята си, когато вижда Еда да излиза от банята.
– О! Изплаши ме… Какво правиш тук?
– Как да го направиш? – изсъсква Еда. – Кажи ми?! Наистина ми е любопитно…
Хира я гледа объркано.
– За какво говориш?
– Как така влияеш на всички? Първо Орхун, после Нуршах… Али… А сега дори леля Афифе. Как успя да ги омаеш всичките?!
–Не съм направила нищо на никого – отвръща Хира.
– О, престани! – крещи Еда като се приближава заплашително към Хира. – Кажи истината! Магия ли правиш? Това ли си научила в Африка? Иначе няма обяснение! Иначе няма как да се озовеш в това имение и да станеш жена на Орхун!
Гласът ѝ трепери от гняв.
– Аз бях тази, която заслужаваше Орхун… Той трябваше да бъде мой… Обичам го още от дете… Разбираш ли? Още от дете! И после се появи ти… И съсипа всичко! Всичко! – Еда изпада в истерия и започва да плаче
– Еда, моля те… Успокой се…
– Хайде, мишко от пустинята! Кажи как го направи! Как успя да заслепиш Орхун? Как го върза за себе си? Това ли научи в пясъчните бури? В палатките, в жегата?
– Достатъчно, Еда! Вземи се в ръце!
– Твоите „пустинни господари“ ли те научиха как да съблазняваш мъжете? – не може да контролира гнева си Еда.
– Стига! Казах ти – спри! Защо го правиш?
В следващия миг ръката на Хира политва във въздуха – неволно, но твърдо ударя шамар на Еда.
–Защо го правиш? Какво ще постигнеш като ме нараниш? – пита Хира.
– Ще те убия! – крещи Еда и напада Хира. – Ще те убия! Ненавиждам те! Ти си жалка убийца!
– Какво правиш?! Спри! – вика Хира, отстъпвайки назад.
Еда поваля Хира на леглото…
В този момент в стаята влиза Нуршах, а след нея Перихан, Афифе и Шевкет.
– Веднага прекратете това! – крещи строго Афифе.
Нуршах и Перихан се опитват да отделят Еда от Хира.
– Еда?! Престани! – крещи Перихан.
В този момент чул вековете Орхун пристига притеснен в стаята.
– Остави я! Какво си мислиш, че правиш? – крещи Орхун.
– Твоята жена започна! Тя ме удари! – настоява Еда.
– Всички да се успокоят! – отсича Афифе. – Искам да чуя какво точно се случи – отначало.
– Няма нужда – заявява Орхун студено. – Госпожа Перихан и Еда напускат имението. Сега.
– Орхун, моля те… чуй Еда – започва Перихан.
– Веднага да бъдат отведени в новия си дом – заповядва той на иконома. – Вещите им ще бъдат взети по-късно.
– Автомобилът ви ще бъде готов до минути – казва икономът. – Не губете време.
Перихан извежда Еда в салона.
–Сега доволна ли си? Заради теб стигнахме дъното! – обвинява я Перихан.
– Мамо… изгубих Орхун… изгубих всичко… Аз съм нищо… едно голямо нищо… – признава Еда.
– Ш-ш-ш… Тихо, ела сега в стаята… Ще се успокоим… – казва Перихан
