В този момент пристигат Абдула, Пембе и Мустафа.
–Какво е станало? – пита притеснен Абдула.
-С децата всичко е наред, нали? – пита още един път Фатих.
Алев също пристига.
Лекарката замълчава за миг. После отговаря:
– Едното от бебетата не успяхме да спасим.
– Какво значи това? Как така не сте го спасили?! – пита Фатих, който от новината не е на себе си. – Какво говорите?! Как така сме го загубили?
– Пъпната връв се беше увила около врата му. Опитахме се да го върнем, но… сърцето му не заработи отново.
– Значи… той е мъртъв? – пита със сълзи на очи Фатих.
– Съжалявам – отвръща лекарката.
Всички са в шок.
–Да ти помага Господ! – казва Абдула.
–Не, татко, никой не може да ми помогне! – отвръща потресен Фатих. –Татко, детето ми е мъртво!
Изпада в истерия Фатих. Абдула се опитва да го успокои.
– Как е Дога? – пита отчаяна Алев. – Аз съм леля ѝ. Знае ли вече?
– Не. Не сме ѝ казали още – отговаря лекарката.
– Кое бебе беше? -пита Алев.
– Момченцето – отговаря лекарката.
–Това не може да бъде! – плаче Фатих.
–Затвори си устата! – крещи Алев. –Всичко това се случи заради теб!
– Какво каза?! – изсъсква Фатих през сълзи.
– Не прави шоу! Ако племенницата ми страда, това е заради теб! – обвинява го Алев.
Фатих се опитва да нападне Алев като я обвинява.
– Ти си за всичко виновна! Ти я настрои против мен! – крещи той. –Ти самата си нещастна и искаш и Дога да е нещастна като теб!
– Не ме докосвай! Ти и онази Айлин съсипахте всичко! – отвръща Алев.
– Аз само исках да ѝ помогна, заради племенника ѝ – крещи Фатих.
–Отвори си очите! – крещи Алев. –Айлин няма племенник! Глупак! Но аз нямам време за теб! Аз съм тук, за да успокоя племенницата ми!
