Година, в която Орхун диша, но не живее. Година, в която Хира е жива… но не си спомня коя е. А когато съдбата ги събира край морето, времето спря. Вижте какво ще се случи сезон 2, еп.1 на турския сериал „Плен“
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 1 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 22 април 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
Една година по-късно
Имението Демирханлъ отново е потънало в тишина. Сякаш времето там е спряло. Мълчанието не е просто тишина – то тежи. Полудява. И бавно убива.
Афифе Демирханлъ… някога кралица в своята крепост, днес е сянка, обсебена от миналото и от гордостта, която нарича „благородничество“. В своята безумна битка да опази чистотата на рода, тя изгони най-чистото – щастието.
ИЗМИНАЛА Е ГОДИНА. Само година… А сякаш са минали векове. Преди само една година Орхун се усмихваше, планираше изненади, криеше подаръци, и мечтаеше да направи хиляди неща за жената, която обичаше. Сега – дори името ѝ не се изрича. Заседнало е в гърлата на всички.
А Хира?
ХИРА Е ЖИВА… НО НЕ ПОМНИ. Нито себе си. Нито Орхун. Нито любовта им.
Съсипана от катастрофата, тя губи паметта си, свободата си… и пътя към дома. В свят, изграден от лъжи, тя вярва, че животът ѝ е друг. Вярва, че има съпруг – млад болен мъж, чийто край е близо. Това е цената на измамата. Защото ако си спомни… ще си тръгне. Ще се върне при Орхун.
АФИФЕ? Тя повече не мисли за честта на рода. За първи път е видимо разтърсена от болката на сина си, от страданието на внука си, от загубата на дъщеря си Нуршах (Нуршах разбира, че майка ѝ е крила дълги години, че баща ѝ е жив и ядосана напуска имението!). Но дали се е променила?
Вместо „ледената кралица“ да се разкае, тя предлага заместител на Хира. АСЛЪ! Момиче, което много прилича външно на Хира, но само толкова!
„Ще се омъжа за Орхун!“, заявява Аслъ, още щом пристига в имението. Не е дошла случайно. Знае всичко! Знае, че в имението всички снимки на Хира са прибрани и тя носи снимка на Хира за Аличо.
А Аличо – сам, объркан, държи се за камъчета, рисувани от Хира, за да се чувства защитен. Приема новата „кака“ само защото му дава снимка на старата…
Орхун? Побелял преждевременно, погледът му е угаснал. Гласът му – изчезнал. Единствената му връзка с живота е споменът за Хира… и гривната, която тя му подари. Докосва я ден след ден… докато се къса. Мънистата падат… точно както падат парчетата от разбитото му сърце.
В същото време в другия край на града. Хира се пробужда все едно от дълбок сън. Главата ѝ пулсира – както спомените, които напират да се върнат. Рисунките на камъчета, усмивката на Аличо… Болката ражда истината. Тя не помни, но усеща. Сърцето ѝ не лъже.
Съдбата?! Съдбата си знае работата и събра Хира и Орхун на морския бряг.
Сега да разкажа малко по-подробно как започва вторият сезон на турския хитов сериал „Плен“.
Година мълчание. Пълно. Орхун отново се е превърнал в онзи човек, който беше преди да срещне Хира – студен, пълен с гняв и болка. Отново се е затворил в себе си.
Огънят, който някога Хира запали в сърцето му, сега е зад непроницаема стена от бетон. Той се облича пред огледалото със същата арогантност, както преди години, но този път – в стаята на сестра си Нуршах, с дълбока болка в очите. Виждаме мъж – по-слаб, по-стар, побледнял, без цвят, без живот, без душа. Спалнята им с Хира е заключена – бели чаршафи покриват всичко, животът е напуснал това място. Стаята е мъртва и пуста – като него, защото неговата любима жена вече я няма!
Али страда от носталгията и спомена за любимата си Хира. Иска да влезе в стаята ѝ, да усети аромата ѝ, но му е забранено.
Орхун е решил да заключи тази стая завинаги – да изтрие всякакъв спомен за Хира, мислейки, че така ще боли по-малко. Но това е невъзможно, защото Хира е във всеки ъгъл на този мрачен дом – от жълтите рози в градината, които някога самата тя засади, до картината в офиса. Всичко му напомня за любимата, която си е отишла завинаги.
Само Аличо – малкият му племенник – е връзката му със света. Единствената причина още да диша.
– Господине, моля ви. Знаете какви са правилата на вуйчо ви – казва Шевкет с любезен, но твърд глас, когато вижда Али пред спалнята на Хира и Орхун.
– Вуйчо ми… – промълвява Аличо, без да го поглежда.
– Ако се забавим още, ще закъснеем за училище. Хайде, побързайте.
– Къде е Али? Не е ли готов още? – пита Орхун, излизайки от кабинета си.
– Готов е – намесва се Аслъ, която се появява от коридора. – В стаята си е. При… камъчетата. Няма да излезе от къщата без тях. Ще ги прибера в раницата му и ще дойдем.
– Добре. Ще го изчакам.
Аслъ се отправя към стаята на Аличо.
Коя е Аслъ?
Аслъ е новият женски персонаж във втория сезон на „Плен“ – тя е натрапницата, поканена в имението от Афифе, след смъртта на Хира. На пръв поглед изглежда мила, грижовна и деликатна, особено към малкия Али, за когото се грижи с внимание и търпение. Но в действителност Аслъ е хитра и пресметлива, с ясна цел – да спечели Орхун и да заеме мястото на Хира.
Аслъ се опитва да пробие студената обвивка на Орхун, като се добере до него чрез Али – вярвайки, че ако спечели сърцето на детето, ще победи. С течение на времето успява да го накара да ѝ предложи брак, но ясно се вижда, че Орхун не я обича – той е студен и безразличен. Прави това само заради племенника си и под натиска на Афифе, която иска да го „върне към живота“ и да заличи спомена за Хира.
Грешите, г-жо Афифе! Орхун все още е в страната на мрака. Той никога не е излязъл от вечната нощ, защото душата и сърцето му останаха в онази студена морга в деня, в който почина любимата му. Единствената, която има силата да го върне към светлината и живота, се казва Хира Демирханлъ!
Да продължим по-нататък…
В салона се появява Афифе. Лицето ѝ е изморено, без онзи блясък от миналото. Очите ѝ са замъглени от безсънни нощи и натрупани съжаления.
– Добро утро, сине. Ела тук – казва тя с неочаквана мекота в гласа.
После се обръща към Халисе:
– Само закуската ли ѝ даде? Не е ли време за лекарствата ѝ?
– Донесох ѝ ги по-рано, г-жо Афифе – отговаря внимателно жената. – Но не хапна и залък. Същото като снощи. Не исках да ѝ давам хапчетата на празен стомах.
– Не пропускай лекарствата ѝ – казва Афифе хладно, но загрижено.
– Да, госпожо…
След това се обръща към сина си:
– Перихан преминава през тежък период, сине. Няма за какво да се хване. Душата ѝ умря заедно с тази на Еда. Вече няма причина да живее. Очите ѝ винаги са втренчени в празното. И новите лекарства не помагат. Това, което направи Еда, е непростимо. Перихан никога не прие недостатъците на децата си. Сега плаща цената за това, че е отгледала жестока дъщеря. Но, в крайна сметка… тя ни е от кръвта. Не е редно нашето семейство да я изостави. Може би трябва да потърсим друг лекар.
– Решавай ти. Направи каквото сметнеш за нужно – отвръща Орхун без емоция и напуска стаята и излиза в градината.
Там го посреща Муса с няколко жълти рози в ръка.
– Погрижих се за градината – казва той. – Икономът купи цветя според сезона. Аз ги засадих. Остана само да ги подрежа малко. Тези тук… – той се усмихва тъжно – това са цветята, които посади Хира. Как само разцъфтяха… Семето, което тя посади, избуя в красиви храстчета. А кой да предположи, че самата тя няма да го види?
Муса се отдалечава, оставяйки Орхун сам сред цветята.
От къщата излиза Аслъ с Аличо.
– Вуйчо… – привиква се Али.
– Приятен учебен ден – приближава се Аслъ към Орхун.
– Ще изляза по-късно – обръща се тя към Орхун като посяга да му оправи ризата. – Знаеш, че днес е симпозиумът в Шиле. Какво искаш да вечеряш?
– Нека Аличо избере. Каквото той поиска – отговаря вяло Орхун.
– Добре. Ще добавя нещо, което обича. Приятен ден и на теб – отвръща Аслъ.
– Хайде, миличък – казва тя към Али. – Приятен учебен ден…
Орхун и Аличо се качват в колата и потеглят.
В автомобила.
– Всичко наред ли е, Аличо? – пита Орхун.
– Днес в училище има събитие. Ще рецитирам стихотворение. Повтарям си го в главата, за да не го забравя – обяснява притеснено детето.
– Няма да го забравиш. Не се тревожи! – успокоява го вуйчо му.
– Упражнявахме го с Аслъ. Всичко съм научил, но се страхувам, че вълнението ще ми изиграе лоша шега.
– Аличо, когото аз познавам… когато поиска нещо, го прави по най-добрия начин. Сигурен съм в теб. Повярвай си. Истинската сила е вътре в теб. Дръж се за нея. Не ти трябва нищо друго.
– Тогава… тази сила остава за теб – прошепва момчето и като му се усмихва му подава едно от камъчетата рисувани от Хира.
По-късно ставаме свидетели как Орхун страда в кабинета си в холдинга, взирайки се в камъче, което Али му е подарил. Секретарката му носи документи, но той почти не ги поглежда.
В същото време една жена с гръб към нас подрежда рисувани цветни камъчета на перваза на прозореца.
– Фирузе! Колко пъти трябва да ти повтарям? – чува се гласът на жена на средна възраст. – Стой далеч от прозореца! Ако някой те види, ще си навлечем проблеми. Време е за обяд. Ръфат те чака. Не закъснявай!
– Идвам, како Есин – казва жената, която стои пред прозореца и се обръща бавно и… изненадана Фирузе всъщност е Хира.
Есин мърмори под нос:
– Вечно нещо крои… Имаме всичко, което ни трябва, само рисувани камъчета ни липсват!
Хира носи подноса с храна.
– Гладен си, нали? Направих ти любимата супа – пилешка с фиде и моркови.
– Ще си помисли човек, че си му направила баклава – подхвърля Есин с ирония. – Само една супа.
– Няма апетит, Есин. Ако хапне, ще му направя и баклава. Но ти знаеш как е…
– Знам… и съм сигурна, че ще я направиш – въздъхва Есин и вижда, че Хира се държи за главата.
– Не си взела отново лекарствата, нали? – пита Есин.
– Забравих… ще ги взема – отговаря Хира. – Добре съм, не се тревожи. Само малко главоболие.
– Защо не мога да те накарам да ме чуеш? Не говорим на различни езици! Колко пъти да ти казвам, че е важно да вземаш тези хапчета?! Независимо от обстоятелства! Ясно ли е?
– Няма да забравя повече… обещавам – казва Хира.
– Дано. Достатъчно ми е, че трябва да се грижа за брат си… а сега и за теб! Горката аз… – мрънка Есин.
Хира се опитва да нахрани Ръфат, който с усилие се опитва да диша.
– Знам, че ти е трудно, но ще ти се отрази добре… Опитай още малко. Остана съвсем малко…
– Закъснявам! Ужасно закъснявам… – Есин се суети, облечена в медицинската си престилка. – Главният лекар ще дойде на съвещанието днес… Да видим този път какво ще намери, за да се оплаче!
– Дано всичко мине гладко… – казва Хира.
– Няма да мине. Той търси грешки от самото ми идване. Вече се е жалвал на самия собственик на болницата. Но няма да се предам! Заключи вратата след мен. И не я отваряй на никого! – нарежда Есин на Хира или Фирузе както я нарича тя.
– Знам, како Есин. Винаги го правя, не се тревожи! – уверява я Хира
– Как да не се тревожа, Фирузе? Видя ли какво стана днес на прозореца? Уморих се да повтарям. Това не е игра. Имаме врагове.
– Права си… Съжалявам. Повече няма да се случва…
– Ако нещо стане, обади ми се веднага. Имам важна операция днес. Няма да се върна преди сутринта – предупреждава отново Есин.
– Приятен ден, како Есин – казва бодро Хира.
– Не забравяй какво ти казах! – отново напомня Есин преди да излезе.
Хира се обръща към Ръфат, който с мъка я гледа.
– Ето ме… Тук съм… Какво искаш да ми кажеш? Ах, само да можех да разбера езика ти… Хайде, да започнем упражненията.
На улицата… близо до къщата, в която живее сега Хира. В колата на Аслъ се блъска мъж на колело.
– Добре ли сте? – пита Аслъ, мъжа, който блъсна.
– Добре съм! Изгубих контрол за момент… – оправдава се мъжа.
– Недейте да се движите! Може да имате вътрешен кръвоизлив. Ще повикам помощ… Ало? Орхун?
Аслъ се обажда на Орхун и притеснена му обяснява какво е станало.
В същото време Хира чете от книга, гласът ѝ е мек и топъл.
– Един нов ден носи нови надежди… Знаейки това, Лейля спокойно затвори очи, за да заспи… – спира Хира.
– Толкова за днес. Сега трябва да станем и да започнем да готвим, иначе ще останем гладни. Започва любимата ти програма… Можеш да я слушаш… О, не, токът спря! Щях да ти направя кюфтета с картофи… Дано се дойде бързо…
– Време е за лекарствата… Толкова се увлякохме в книгата, че забравихме… Ще донеса лекарствата… -Хира отива за лекарствата, но като се връща, вижда, че мъжът не е добре. – Какво стана? Добре ли си? Дишай… Ще мине, ще мине… Хайде, постарай се малко… Господи… електричеството… Какво да правя? Ще извикам помощ… Не се страхувай, ще се върна бързо…
Хира излиза на улицата, за да потърси помощ.
В този момент на улицата пристига и Орхун.
– Успокой се малко! Никой не е пострадал! Виж, той е добре! – казва Орхун.
– Много се уплаших, Орхун… Появи се изведнъж, не знам как стана – драматизира Аслъ.
– Пий малко вода… Ще ти помогне! – казва Орхун.
Хира отива в близкия магазин.
– Може ли да използвам телефона ви, братко? Много е спешно… – обръща се Хира към продавача вътре.
– Разбира се. Заповядай.
– Благодаря ви…
– Ало?
– Ало, како Есин, Ръфат получи пристъп…
– Пристъп?
– Да… но този път е много сериозен. Каквото и да направих – не помогна. Трябва да отиде в болницата. Когато спряхме тока, дойдох до кварталния магазин, за да ти се обадя. Трябва да повикаме линейка!
– Добре, добре… Пращам я веднага. Ти се прибери вкъщи и стой с него! – нарежда Есин.
– Отивам веднага! Не се тревожи! Благодаря ти!
Хира минава близо до Орхун два пъти, но той не я вижда.
Орхун не вижда Хира, но Аслъ я забелязва и веднага разпознава жената от снимката, която като пристигна в имението даде на Али.
– Колата няма сериозни щети, но нека все пак я закараме в сервиза – казва Орхун.
– Орхун? – обръща се Аслъ, разтреперана. – Не искам да стоя тук повече. Зле ми е… Можем ли да тръгнем?
– Добре, да тръгваме… – съгласява се Орхун.
В колата, Аслъ шепне на себе си:
– Това беше тя! Това беше ОНАЯ… Но какви глупости говоря! Тя е мъртва… Видях гроба ѝ с очите си… Това е невъзможно… Просто прилика!
По-късно телефонът на Орхун звъни. На дисплея се изписва името на Аслъ.
– Защо се обажда? -чуди се с досада Орхун и вдига. – Ало?
– Добър ден, господине. Намерих този телефон край пътя в Шиле. Мисля, че е изпаднал. Вашият номер беше последно набран, затова ви звъня. Предположих, че ще знаете как да се свържете със собственика…
– Добре сте постъпили! – отговаря Орхун. – Имахме лек инцидент там… Най-вероятно е паднал в суматохата… Ще го взема от вас.
– Трябва да напусна града по спешна работа – казва мъжа отсреща. – Ако го оставя в магазина и ви пратя локацията?
– Добре… така ще направим. Благодаря… – отговаря Орхун.
Хира придружава Есин и брат ѝ в болницата.
– Стабилен е. Под наблюдение. Ще остане тук тази нощ. Ти се прибери, няма нужда да стоиш тук – казва Есин. – Аз съм на смяна… Утре ще го взема и ще го върна у дома.
– Ще остана и аз… Може да си заета. Аз ще се погрижа за него – настоява Хира.
– Казвам ти – няма нужда, Фирузе. Не настоявай. Вземи това. Отпред има таксита – качи се и се прибери. Не се мотай никъде. Докато Ръфат е в това състояние, не искам да се занимавам с още нещо. Ето – увий това около главата си. – казва Есин като ѝ подава кърпа за глава. – Закрий лицето си. Не позволявай да те види никой. И се прибери до половин час. Ще ти се обадя.
– Ще ми се обадиш, нали, како? – пита Хира и си тръгва.
– Ще ти се обадя.
Хира се качва в едно такси, но по пътя колата спира.
– Има ли проблем? – пита Хира.
– Затворили са главния път… Ще минем по крайбрежието – отговаря шофьора.
– О… Няма да закъснеем много, нали? – пита Хира.
– Почти няма да се усети… – отговаря шофьора.
В същото време Орхун е на брега на морето и замислен гледа вълните, а в главата му кънти гласът на Хира:
– Колко са красиви вълните… Сякаш от картина… Видя ли ги, Аличо? Виж!
Хира загледана в морето и плажа казва на шофьора, че ще слезе тук.
Хира и Орхун по волята на съдбата се озовават на едно място. Първоначално не се виждат. В един момент главата на Хира ще се пръсне от болка, тя се хваща за главата и припада.
Орхум вижда жена, която лежи на пясъка, и тича да ѝ помогне, много предпазливо маха кърпата от лицето ѝ и за негова изненада това е Хира, море от емоции го завладява, той си спомня за първия път, когато я намери да лежи в пясъка на пустинята, сега – в пясъка на морето.
Първия път Орхун махва кърпата ѝ и е поразен от красотата ѝ. Сега вече знае коя е. Познава я. Знае всяка черта от лицето ѝ. И очите му най-сетне връщат блясъка си.
– Хира…
Преди година, в моргата, любовта му върна Хира от смъртта. Сега… животът му връща Хира обратно и не само нея, а и неговия живот.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 13
