Действието се връща в настоящето на брега на морето.
Орхун диша тежко, сърцето му бие като лудо.
– Ти си жива! – казва си Орхун и нежно гали лицето на Хира.
Хира идва в съзнание.
–Хира… – вика я Орхун, но тя го гледа с празен поглед.
– Хира ли? – пита Хира объркано като се изправя.
– Да! Да, ти си Хира! – отговаря уверено Орхун.
– Грешите! Името ми е Фирузе – отвръща Хира като залита и се хваща за главата.
– Добре ли си? – пита притеснен Орхун като се опитва да я хване за ръцете, но Хира бързо се отдръпва от него. – Почакай тук! Ще ти донеса вода!
Хира побягва уплашена.
– Хира! Къде отиваш? Почакай! Спри! Хира! – тича след нея Орхун. Той я настига.
Хира взема един камък от земята и се изправя пред Орхун, който се приближава до нея. Хира иска да го удари, но той хваща ръката ѝ.
– Пусни ме! Остави ме на мира! – крещи Хира.
– Почакай! Успокой се! Няма да ти направя нищо! – казва Орхун.
Двамата се гледат продължително време.
–Не ме ли позна? – пита Орхун.
– Кой си ти? – пита Хира. –Какво искаш от мен?
– Нищо не искам! Защо се държиш така? – Орхун е объркан от поведението на Хира.
– Не те е срам да следиш омъжена жена? – пита го ядосана Хира.
– Омъжена ли? – Орхун е шокиран. Той пуска ръката на Хира.
–Да! Остави ме на мира! – Хира хвърля камъка и бяга от Орхун, но той тръгва след нея и вижда в коя къща влиза.
