Бюлент ядосан пристига във втората си къща, където сега живее Гьонюл, като почти разбива вратата. Погледът му гори от гняв, а напрежението във въздуха е почти осезаемо.
– Искам да знам едно нещо, Гьонюл – започва той с остър, повишен глас. – Защо си още тук! Твърдеше, че ще се върнеш в Едремит, че така ще е най-добре за всички, включително и за Зейнеп. И все пак си останал. Защо?
Гьонюл вдига поглед, но не отстъпва от гнева си.
– Не съм имала лоши намерения, Бюлент – казва тя тихо.
– Не си имала! – хвърля той с недоверие. – Тогава какъв е планът ти! Искаш ли да върнеш Зейнеп в тази къща? Да заживееш с нея и да ми я отнемеш отново!
– Нямам такова намерение – отвръща тя спокойно. – Не искам да безпокоя никого.
– Тогава какъв е смисълът! – настоява той. – Възнамеряваш ли да вземеш Зейнеп и да живееш тук с нея!
Гьонюл поклаща глава.
– Не, Бюлент. Но ще бъде ли лошо, ако тя идва тук понякога, да обядва с мен? Ако ми говореше, както преди?
Бюлент стиска юмруци. В очите му проблясва гняв.
– Няма да ти позволя да ми я отнемеш! – изсъсква той. – Години наред я криеше от мен, отгледа я далеч от мен. Сега е мой ред!
– Какъв е смисълът на това? – Гьонюл се изправя, като не иска да се поддава на заплахите. – Зейнеп е пълнолетна! Тя може сама да реши къде иска да бъде и с кого!
– А ти ще направиш всичко по силите си, за да я привлечеш към себе си, нали!
– Бюлиет, не съм ѝ казала, че ти си нейният баща.
Настъпва миг на мълчание. Думите на Гьонюл сякаш го изненадват за миг, но гневът бързо се връща.
– Няма да ти позволя да я отделиш от мен отново! – казва той с акцент. – Намерих я след години и никога повече няма да я загубя!
– Никога не съм ти я отнемал – отвръща твърдо Гьонюл.
Бюлент избухва.
– Тогава кой ме отдели от нея, а! Кой? Отговори ми! Кой го направи, ако не ти!
Гьонюл се взира в него, сякаш претегля всяка дума, която предстои да изрече.
– Твоят егоизъм – казва тя накрая. – Напуснах те преди много години, това е вярно, но дали някога си се питал защо?
– Не си се върнала, защото си се срамувала! – заеква той през зъби. – Защото не си имала смелост!
– Не е вярно.
– Тогава защо! Защо го криеше от мен години наред!
– Защото някой ме накара да го направя!
