Лабиринт към щастието – Епизод 131 (Ето какво ще видим)

По-късно Съла надниква в кабинета на Кузей. Тя взема в ръцете си статуетка, която Кузей е получил от майка си, когато е бил дете. Когато адвокатът влиза в стаята, той я забелязва и започва да крещи на момичето. Той изтръгва статуетката от ръката на Съла, която пада на пода и се разбива. Хюлия, която чува шума, се втурва в кабинета на брат си.

– Махай се оттук и не се показвай пред очите ми! – нарежда Кузей на Съла.

– Не се ядосвай, аз я изпратих тук! – опитва се да я защити Хюлия.

– Не я пращай повече в моята стая! – заявява Кузей твърдо на сестра си.

Зейнеп се връща у дома и още отдалече забелязва майка си, седнала на пейката. Гьонюл се изправя веднага щом я вижда, погледът ѝ е неспокоен, изпълнен с очакване.

– Какво правиш тук? – пита Зейнеп, с изненада и недоверие.

– Притеснявах се за теб. Защо не си вдигаш телефона?

– Напоследък се случиха твърде много неща… – отговаря Зейнеп.

– Знам. Чух, че Мелис се е опитала да се самоубие.

Зейнеп е изненадана.

– Откъде знаеш това? – пита тя.

– Срещнах г-жа Наджие – отговаря Гьонюл.

– Откъде я познаваш?

– От миналото…

Зейнеп стиска устни.

– Разбира се. Щом си познавала Бюлент, няма как да не познаваш и сестра му.

Гьонюл въздъхва, но не отмества поглед.

– Знам, че още си ядосана. Как се чувстваш?

– Как очакваш да се чувствам? Не е добре.

– Наджие ми каза, че Мелис е направила това заради Еге. Можем ли да поговорим?

Сядат на пейката, мълчат известно време.

– Знам, че ти е трудно – проговаря Гьонюл. – Но понякога, когато се опитваш да предпазиш хората, които обичаш, ги нараняваш още повече. Може ли за няколко минути да бъда майка, която не те е лъгала, не те е напуснала и не ти е разбила сърцето?

Зейнеп свежда глава.

– Когато си тръгна, се чувствах като удавник в този град. Бях сама. После дойде Еге. Той ми подаде ръка точно преди да ме погълне тъмнината. С него се научих отново да вярвам.

– С него забравяш за всичко, нали? Чувстваш, че отново дишаш? – казва майка ѝ.

– Откъде знаеш това? – учудена е Зейнеп.

– Знам… защото това се нарича любов – отвръща Гьонюл.

– Да. Но понякога любовта не стига. Първо се наранихме с думи, после с мълчание. Той се обърна към Мелис, а тя му даде всичко.

– Затова ли си се отдръпнала? – пита майка ѝ.

Зейнеп мълчи.

– И аз направих същото – признава Гьонюл. – Страхуваш се от бъдещето, нали? Не позволявай на страха да те победи. Онези, които обичат, винаги трябва да се борят. А тези, които жадуват за власт и контрол, ще направят всичко, за да те откъснат от хората, които обичаш. Но не им го позволявай. Аз не се защитих… ти бъди по-силна!

Изведнъж до тях спира кола. От нея слиза Бюлент. Приближава се, а Гьонюл не отмества поглед.

– Дойдох само, за да видя дъщеря си – казва спокойно. – Не исках да ви притеснявам.

– Кога заминаваш за Едремит? – пита Зейнеп.

– Не заминавам. Оставам. Загубих те без битка, но този път… ще се боря. – заявява майка ѝ.

В същото време Мелоди и Белкис влизат в хола, където до прозореца, стои Еге – замислен и мълчалив.

– Всичко наред ли е? – Белкис се приближава и изучава лицето му.

– Добре съм – отговаря той, едва я поглеждайки.

– Бюлент направи ли ти нещо?

– Не, мамо. А и да беше – нямаше да имам право да се оплача. Заслужих го.

– Какво говориш?! – изумява се Белкис. – Мелис също има вина! Не поемай всичко върху себе си!

– Не е въпрос на вина. А на отговорност – казва Еге. – Утре отиваме при вуйчо Бюлент.

– Да не напускаме града?! – изненадана е Беликс.

– Казах ли нещо такова? – отвръща хладно. – Ще поискаме ръката на Мелис.

– Какво?! – извикват едновременно Белкис и Мелоди.

На следващата сутрин Еге застава пред вратата на Бюлент. Зейнеп му отваря – сърцето ѝ спира за миг, но го пуска да влезе без да каже нищо.

Мелис буквално се втурва в антрето – очите ѝ блестят от вълнение. Йълдъз се показва, заинтригувана.

Еге вади малка червена кутийка от джоба си. Отваря я. В нея се намира годежен пръстен.

– Това е за теб – казва той, студено, без топлина в гласа.

– Какво… какво е това? Какво става? – прави се на интересна Мелис.

– Ще се омъжиш ли за мен? – пита Еге.

Мелис не обръща внимание, че Еге не е коленичил, че в гласа му няма капка обич, че погледът му е празен. Важно е само едно – мечтата ѝ се сбъдва. Сърцето ѝ тупти неудържимо. И… припада. Или просто преиграва?