На следващия ден Бюлент седи в кабинета си. Пред себе си държи стара снимка – той и Гьонюл, млади, усмихнати, влюбени. Погледът му е замъглен. В главата му още ехти вчерашният разговор с нея – онова откровение за това как Наджие е разбила любовта им. Нещо го стяга отвътре. Въздиша тежко и прибира снимката в бележника си.
Малко по-късно при него влиза Ферайе. Гласът ѝ е внимателен, но любопитен.
– Бюлент, вчера по време на годежа изглеждаше разсеян – казватя. – Беше хладен с Наджие. Снощи бях заета с Мелис, но сега вече мога да попитам… Случило ли се е нещо?
Бюлент изправя гръб и мигновено слага маската на неутралност.
– Не, мила. Просто мислех за работата.
Ферайе се приближава и застава зад него. Слага ръце на раменете му и започва леко да ги масажира.
– Прости ми, че не ти казах веднага какво се случва между Мелис и Еге – казва тя.
– Така или иначе, вече е приключило. Нека не се връщаме назад – отговаря Бюлент.
– Не, ти беше прав. Не трябваше да крия нищо от теб. Нещата стигнаха толкова далеч и заради мен. Благодаря ти, че прояви разбиране… и че прие годежа.
Бюлент отговаря кратко, без да се колебае:
– Мисля за щастието на нашата дъщеря. Видях блясъка в очите ѝ.
Настъпва тишина. Ферайе го наблюдава известно време, след което казва с мек тон:
– Бюленте, не трябва да има тайни между нас. Знаеш ли, мисля, че това, което крием, често наранява повече от самата истина.
– Права си, любима. Напълно си права.
Ферайе се усмихва леко, сякаш тази кратка реплика е свалила част от тежестта в сърцето ѝ. После неочаквано сменя темата:
– Нашият първи дом… Сега е празен, нали?
Бюлент на мига се стяга. Поглежда я изненадано, но тя не забелязва напрежението в очите му и продължава с усмивка:
– Искам да помогнем на едно семейство, пострадало от земетресението. Помислих си, че могат да останат там за известно време… Но не мога да намеря ключовете. Знаеш ли къде са?
Гърлото му пресъхва. Какво да ѝ каже? Нали вече е дал къщата на Гьонюл… без знанието на Ферайе.
– Ами… – започва той, почесвайки се по врата, както прави винаги, когато лъже. – Ще трябва да отида до там, да проверя дали всичко е наред. Отдавна не съм ходил.
