Действието се пренася в дома на Умут и Нурсема.
Нурсема подрежда съдовете в съдомиялната. Умут ѝ предлага помощ, но тя инстинктивно отказва. Казва, че не е свикнала мъж да помага в кухнята – никога не е виждала баща си да го прави.
– Ние сме Умут и Нурсема – ние не приличаме на никого – казва с гордост Умут.
–Това е вярно – съгласява се Нурсема.
Разговорът се прехвърля върху мъжа, купил калиграфските ѝ творби.
– Какъв е този човек? Какъв тип е? – пита Умут.
– Той прилича на членовете от моето семейство. Просто е консервативен. – казва Нурсема. – Той се държа прекрасно. Почувствах се оценена.
– Това е само началото – казва Умут с увереност. – Ще стигнеш далеч.
Но тя е наясно, че мечтите не се градят само на изкуство.
– Това с калиграфията не е достатъчно. Имам нужда от стабилна работа.
– Значи си решена да започнеш нещо ново? – пита Умут.
– Много искам – казва тя. – Как мислиш, дали да опитам?
– Защо ме питаш, любов моя? Ако искаш да работиш, ще работиш. Само не искам да се изморяваш или натъжаваш.
– Няма, Умут. Всички работят. И аз ще се справя.
– Добре тогава. Ще потърсим заедно нещо подходящо – отвръща той.
Нурсема предлага:
– Ако тази вечер нямаш работа, да отидем при Дога. Искам да видя бебето.
– Страхотна идея – усмихва се Умут. – Ти се приготви, аз ще довърша тук.
– Защо ми се смееш така? – пита Умут като се доближава до Нурсема.
– Просто… харесва ми как обичаш домакинската работа – смее се Нурсема.
– Аз теб обичам! Ясно ли е! Но и домакинската работа ми харесва – казва Умут.