Действието прескача. Яман и Сехер спират край брега на морето. Двамата мълчат. Сехер въздиша тежко.
– Чувстваш ли се по-добре? – пита Яман, като я наблюдава внимателно.
Сехер отново въздиша.
– Чувствам се по-добре – отговаря Сехер. –Знам, че тази раздяла е възможност да открия миналото. Но… усещам, че губия нещо важно за мен, дори и да е минало, което не помня.. Истината е, че тази болка е ужасна, изгаря ме отвътре.
– Нищо не си изгубила – отвръща Яман с увереност. – Няма да го позволя! Напротив – всичко за нас тепърва започва отначало.
Сехер го поглежда с поглед, пълен с болка и надежда, и едва успява да попита:
– А ти…? Как се чувстваш?
– Добре съм. Не се тревожи за мен. Важно е ти да си добре и това ми е напълно достатъчно. Няма нищо страшно! – казва Яман с топлина в гласа.
– Как можеш да говориш с такава увереност? – пита Сехер. – Как можеш да бъдеш толкова силен? Ти си като крепост – неразрушим. Наистина ли не изпитваш болка?
– Не се тревожи за мен – повтаря той, гласът му е мек и успокояващ. – Аз съм добре, важното е ти да си наред!
Яман хвърля бегъл поглед към часовника си.
– Юсуф сигурно вече се притеснява за нас. Хайде, да вървим – предлага той спокойно.
Сехер сваля поглед към ръката си. Пръстите ѝ леко треперят.
– Мисля, че моментът настъпи… – прошепва тя и се опитва да свали халката си. – Не… не мога. Не мога да я сваля…
„Дали това не е знак?“, минава ѝ през ума.
Яман се приближава до нея и ѝ предлага да ѝ помогне. Пръстите му нежно докосват нейните. Той сваля халката, а след това сваля и своята.
– Спомняш ли си, когато ти подарих тази халка? – пита Яман. – Сега, сваляйки този пръстен съм още по-привързан към теб, още по-силно от онзи ден. Един ден, когато си припомниш къде ти е мястото, тези пръстени отново ще станат необходими. Пази ги добре!
Сехер го поглежда с неразгадаемо изражение на лицето, стискайки пръстените в ръката си.
