Разбирайки, че е живяла в една голяма лъжа Хира не вярва на никого. Тя иска да избяга от Орхун. Уплашена тя грабва бръснач и го заплашва. Орхун взема ръката ѝ, която държи бръснача и я притиска към гърлото си. Орхун ѝ признава, че и без това е мъртъв без нея. Вижте какво ще се случи сезон 2, еп.5 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 5 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Разбирайки, че е живяла в една голяма лъжа, Хира припада в болницата, а Орхун я отнася в една от къщите си, за да се възстанови. Орхун е много търпелив и разбиращ – обяснява ѝ всичко и се опитва да ѝ припомни подробности от миналото.
Хира е леко параноична и не вярва на никого. Дори се опитва да избяга, след като чува Орхун да говори по телефона и си мисли, че става дума за нея.
Уплашена, тя грабва бръснач и заплашва Орхун. Той взема ръката ѝ, с която държи бръснача, и я притиска към гърлото си. Орхун ѝ признава, че и без това е мъртъв без нея.
Аслъ е разтревожена, защото не знае какво се случва с Орхун, и продължава да го търси, като се опитва да изглежда спокойна пред Афифе.
Изглежда, че Нуршах скоро ще се върне от чужбина – но дали ще се върне в имението? (Съвсем скоро ще ви разкрием какво е решила малката сестра на Орхун.)
Пренасяме се в една от къщите на Орхун. Хира лежи в безсъзнание все още на дивана, а Орхун седи до нея. Говори ѝ у с нежност – разказва колко много му е липсвала, колко празен е бил животът му без нея.
– Ако знаеше колко ми липсваш… Толкова дни без да те видя… Толкова време в затвор! Животът без теб е толкова безсмислен. Но сега… ти си до мен. Истинска си. – Орхун се навежда и чува как Хира диша. – До мен. И дишаш… Жива си!
Имам много за разказване. Много неща се случиха, докато те нямаше. Семената, които взе от чичо Хамди… Поникнаха в градината. Пуснаха корени както ти искаше! Трябва да ги видиш! Аличо вече кара колело сам. Е, падна няколко пъти, разкървави коленете си. И теб щях да уча да караш колело… Може би не помниш, но аз ти обещах. Ще си спомниш всичко. Обещавам ти. Каквото и да ми струва! Ще си спомниш!

Аслъ е като на игли – няма новини нито от Орхун, нито от Есин. Опитва се да се свърже с тях, но и на двамата телефоните са изключени.
Хира се събужда и уплашена става от дивана.
– Къде съм? Защо съм тук? – пита объркана тя.
– Успокой се – казва Орхун. – Няма причина за паника.
– Как съм се озовала тук?
– Ти припадна в болницата. Доведох те тук, за да се съвземеш.
–Защо? Защо си до мен? – пита студено Хира. –Защо не ме оставяш намира? Не обичам непознати места!
– Да, не познаваш това място. Това е една от нашите къщи… но ти никога не си била тук. Това не е нашият дом.
– Не ми разказвай всичко това… – казва Хира.
Хира се привива от болка като сяда на дивана и се хваща за главата.
– Добре ли си? Да не те боли главата? – пита притеснен Орхун. Той бързо ѝ налива чаша с вода. – Пийни вода, ще ти помогне. Навремето ми казваше, че водата те успокоява.
Хила е раздразнена, болката в главата се връща. Отказва вода, после я взема и отпива. Орхун ѝ предлага да поговорят, да сподели какво я тревожи, а след това ѝ показва тяхна обща снимка. Хира я гледа с интерес.
– Знам какво преживяваш – казва той нежно. – Знам, че усещаш празнина, защото всичко, което си знаела, е лъжа. Ние двамата сме единствената истина сред толкова много лъжи.
Хира поклаща глава:
– Имах и снимки и с Рафат… Мислех, че имам живот. Име. Дом. А сега… нищо. Всичко е било измислица. Как да знам, че и сега не е същото?
–Истина е и ти ще го разбереш! – заявява Орхун.
–Не разбирам защо си играеш с мен!
– Не си играя с теб! – отвръща Орхун.
– Не искам да слушам! – плаче Хира и излиза на терасата. Орхун излиза след нея. Сърцето му се къса като я гледа как страда.
– Наистина ли се казвам Хира? – пита тя.
– Да. Казваш се Хира – потвърждава той.

В имението Афифе се държи отвратително с племенницата на иконома, която ѝ поднася кафе.
По-късно Орхун и Хира разговарят по-спокойно. Той ѝ казва, че е тежко да не знаеш къде отиваш. Хира отново плаче.
– Не си сама – казва той и ѝ показва стария компас на баща ѝ. – Аз ще ти помогна да намериш своя път, който ти принадлежи!
Орхун прави пауза и продължава.
– Аличо не знае за случилото се, но много ще са зарадва, когато се върнем в имението – казва Орхун. –Беше му много трудно докато те няма!
– Как така? Аз имам дете? – изненадана е Хира.
– Аличо е мой племенник… Синът на сестра ми… Ти беше като майка за него и той те обичаше като своя майка. Бяхте много привързани един към друг.
– Не помня… – казва Хира.
– Разбирам. Това е дълга история, но Али оцеля благодарение на теб. Беше много скъп за теб!
– Не си спомням! Не си спомням! – плаче Хира като се държи за главата. –Как може да не помня някой толкова близък.
Орхун я моли да не се претоварва, защото има нужда от време, за да си спомни.

Хира се срива – плаче безутешно. Тя скланя глава на рамото на Орхун. Орхун я прегръща, за да я утеши, но тя бързо се отдръпва и заявява:
– Не ме докосвай. Стой далече от мен!
Хира бързо влиза в къщата. Орхун взема компаса от масата и въздиша тежко.
В имението Гонджа също плаче след първия си тежък работен ден, а Муса се опитва да я утеши като я разсмива, имитирайки Афифе и икономът.
Орхун приготвя храна за Хира.
– Имаше много труден ден! Трябва да хапнеш нещо! Любимото ти сладко от мляко… – посочва Орхун.
– Не искам! Дори не си спомням какво ми харесва – отвръща Хира.
–Аз помня всичко – заявява Орхун.
– Месеци наред слушах лъжите на Есин. Ами ако утре открия, че и ти си ме лъгал?
– Не бързай да ми вярваш! Просто послушай чувствата си! Те ще ти кажат истината – казва Орхун и се отдалечава.
Той се обажда на Явуз:
– Има ли някакъв напредък? Не позволявай на Есин да избяга.
– Г-жа Есин все още е в болницата. Утре ще е погребението. Нашите хора продължават да я следят от разстояние – обяснява Явуз.
Хира става и чува част от разговора на Орхун с Явуз.
–Никъде няма да отиде! – заявява Орхун. –Нищо не съм направил все още, но едва сега започвам! Няма да замине преди да съм взел това, което искам!
Хира чува това и изпада в паника – мисли, че Орхун говори за нея. Опитва се да избяга, но входната вратата е заключена.
–Искаш да излизаш на двора ли? – пита Орхун и ѝ подава ключа.

Уплашена Хира хуква в другата стая и се заключва там. Тя се опитва да излезе през прозореца, но вижда, че има решетки.
–Добре ли си? Има ли нещо? – пита Орхун през затворената врата.
–Боже мой, аз съм в капан – ужасена е Хира.
–Добре ли си? – пита притеснен за нея Орхун. –Страхуваш ли се? Аз ли те изплаших? Ако е така, недей! Няма да те нараня! Не бих могъл и няма да позволя на никого да те нарани!
Хира мълчи притеснена.
–Всичко ще отмине! Всичко, което преживя ще остане в миналото! – заявява Орхун.
– Искам да си тръгна! – казва Хира. –Мястото ми не е тук!
– Не! Ти си точно там, където трябва! При мен!
–Искам да си тръгна! – повтаря Хира.
–Не можеш, няма да те оставя! – заявява твърдо Орхун.
Орхун продължава да уверява Хира, че не е сама, че той никога не я е лъгал. Той е мил, тя – объркана и уплашена.
–Мислех, че съм те загубил завинаги, но ти се върна като по чудо! – казва Орхун. –Не очаквам да го разбереш! Просто имай търпение, дай ни време!
–Не искам да слушам повече! – плаче Хира като си закрива ушите с ръце.
–Ще чакам докато си готова! Когато искаш да ме чуеш, отвори вратата!

В същото време Аслъ е пред нервна криза, държи се налудничаво, без успех, отново се опитва да се свърже с Есин.
–Може би са заминали за чужбина! Няма обхват, иначе защо да го изключва? – чуди се Аслъ. –Ако беше станало нещо, щях да знам, но защо Орхун не ме отговаря!
Аслъ набира номера на Орхун.
Той ѝ изпраща съобщение: „Имам работа! Ще говорим като се прибира!“
Аслъ се усмихва и си поема въздух. Всичко е наред Орхун просто има работа…
Действието се връща при Орхун и Хира. Явуз се обажда на Орхун.
–Има развитие г-н Орхун. Потърсихме хората, с които е говорила Есин Чардаклъ. Един от мъжете каза, че г-жа Есин може да избяга. Имала е такава уговорка.
–Точно както предполагах. Тя крие нещо. Иска да избяга – казва Орхун, а Хира чува това и си мисли отново, че Орхун говори за нея.
–Подозренията ви бяха верни, г-н Орхун!
–Тя дори не знае какво мога да ѝ направя… Но ще разбере! Ще срина целия ѝ свят!
Последните думи от телефония разговор на Орхун плашат още повече Хира ! Тя се чуди как ще избяга от Орхун.
Действието прескача. Хира все още седи заключена в стаята. Орхун ѝ предлага чай, пита дали е добре, но тя мълчи. Накрая той отваря вратата – намира я да спи на дивана. Но той не знае, че тя се преструва. Орхун излиза, за да донесе завивка, а тя бързо намира ключа за външната врата. Но преди да стигне до вратата Орхун се връща със завивката, а Хира се скрива в банята.
– Хира? Къде си? Хира! – започва да я търси Орхун.
Хира си спомня разговора на Орхун от преди малко: „Тя дори не знае какво мога да ѝ направя! Но ще разбере! Ще разруша света ѝ! Няма да отиде никъде… Все още не съм ѝ направил нищо, но това е само началото… Не съм приключил с нея! Няма да я пусна, без да получа това, което искам!“
– Хира! Излез, да поговорим! – моли Орхун.
В паника, Хира грабва един бръснач и хуква към изхода. Орхун я пресреща. Тя го заплашва.
– Ще си тръгна! Остави ме! Ако не ме оставиш…
– Искаш да ме убиеш ли? – пита Орхун, хващайки ръката ѝ и я насочва към гърлото си. –Добре! Прережи ми гърлото! За няколко минути ще се отървеш от мен! А после си свободна!
Хира замръзва. Поглежда го в очите.
– След като искаш да го направиш! Убий ме! – казва Орхун като натиска ръката ѝ която държи бръснача към гърлото си. – Ако те няма, аз и без това съм мъртъв!
Ще убие ли Хира Орхун, за да избяга?
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 6