Действието прескача. Арда влиза в стаята на Мелис, но преди да успее да каже нещо, момичето се хвърля върху него развълнувано.
– Почти всичко разруши! – изсъска тя, стискайки юмруци. – Как можа да допуснеш такава грешка?! Как можа да изгубиш колието?!
Арда въздиша тежко.
– Ако не те бях предупредила, всичко щеше да излезе наяве!
– Мелис, наистина не преувеличай – отговаря той небрежно, като се сяда на стола.
– Не преувеличай?! – Мелис се приближава към него и го поглежда с поглед, пълен с ярост. – Можеше да унищожиш всичко! Поне можеше да вземеш портфейла ѝ, тогава Еге нямаше да има причина да подозира!
Арда вдига ръце в защитен жест.
– Добре, засега се измъкнах. Но това не означава, че Еге ще спре да рови в тази работа.
Мелис се усмихва хищно.
– Не се тревожи. Аз ще се погрижа за останалото.
Тя вдига ръка и гордо показва годежния пръстен на пръста си.
– Еге падна в капана. И няма да го пусна.
В същото това време Еге спира колата на пътя. Изважда от джоба си сгъната бележка от Зейнеп. За миг се колебае, но накрая я разгъва и започва да чете:
Еге, ако четеш това писмо, значи си сгоден за Мелис.Не съм ти ядосана. Не защото си се сгодил. Ако онзи ден бях казала „да“, всичко щеше да е различно.Аз съм единствената виновна за това, което се случи.Пожелавам ти щастие с Мелис….
Еге усеща, че нещо го стиска в гърлото. Замръзва, взирайки се в думите, написани от ръката на Зейнеп.
След миг ръката му стиска листа. Не чете повече. Няма нужда.
Знае какво всъщност е искала да му каже Зейнеп.
Гьонюл седи в къщата, която Бюлент ѝ позволи да ползва. В креслото, потънала в спомени, с нежност гледа снимката на Зейнеп. Изведнъж чува звук, идващ от вратата. Явно някой се опитва да я отвори. Сърцето ѝ започва да бие по-бързо. Внимателно се приближава и поглежда през шпионката. От другата страна вижда Ферайе, която рови в ключодържателя, търсейки правилния ключ.
Гьонюл бързо се връща в хола. Хваща рамката с снимката, грабва телефона и, без да губи нито миг, се скрива в една от стаите. Притиска гърба си към стената, задържа дъха си и се вслушва.
Ферайе най-накрая намира правилния ключ и влиза в апартамента. Оглежда се в коридора и отива към хола. Очакваше да види залети стени и разрушения, за които ѝ беше разказал Булент. Вместо това всичко изглежда подредено. А на масичката стои чаша с кафе.
Тя я взема несигурно. Чашата все още е топла.
– О, Боже! – шепне уплашена. – Някой е пил кафе наскоро… Някой живее в тази къща!
Междувременно, скрита, Гьонюл с треперещи пръсти набира номера на Бюлент.
– Бюлент, Ферай е тук – казва шепнешком, опитвайки се да не издаде присъствието си.
– Пред вратата ли си? Не й отваряй – предупреждава я веднага.
– Вече влезе. Има ключ… Какво да правя?
– Чакай, не се паникьосвай, мисля…
Гьонюл притиска ухо към вратата, опитвайки се да разбере какво става от другата страна.
– В кухнята е… Чувам стъпките ѝ. Ще ме намери, Бюлент…
– Успокой се, ще намеря решение.
– Няма друго решение. Трябва да изляза при нея…
От другата страна на слушалката настъпва тишина. Бюлент усеща как студена пот се стича по гърба му. Ако Ферейе открие, че в първия им дом живее майката на Зейнеп, неговата бивша любов, това ще бъде краят. Краят на двадесетгодишен брак.
– Гьонюл, не може да бъде, не ходи при нея! – казва той решително. – Още не съм ѝ казал нищо. Моля те, остани там, където си.
Ферайе влиза в кухнята и веднага забелязва още тревожни подробности. Хладилникът е пълен с пресни продукти, а на плота лежат наскоро използвани прибори. Вече няма съмнение.
Някой живее тук.
Ферей взема телефона и се обажда на Бюлент.
– Бюлент, в стария ни дом се случва нещо странно! – Гласът ѝ трепери от нервност. – Кой живее тук?!
– Какво?! – Бюлент се прави на изненадан. – Излез оттам веднага! Може да е крадец, опасно е!
– Това не е крадец! Някой се е настанил тук. Бюлент, на кого си дал ключовете за ремонта?!
– Ферейе, моля те, излез от къщата! Този човек може да е опасен. Да се срещнем пред сградата, веднага идвам.
– Добре… Чакам те.
Бюлент се втурва към мястото, надявайки се да успее навреме. И успява. В последния момент.
Когато влиза в къщата, Ферейе стои точно пред вратата на стаята, в която се крие Гьонюл. Иска да я отвори.
– Трябва да извикаме полицията! – настоява жена му, но той веднага се опитва да я успокои.
– Ферейе, може да е просто недоразумение…
Неочаквано в апартамента се появява Наджие.
– Извинете, забравих да ви кажа – казва Наджие, поглеждайки брат си и снаха си. – Тук живее Дениз. Момиче от селото. Кузей не иска да има чужди хора около себе си, затова я настаних тук. Бедната няма къде да отиде.
Ферайе я поглежда с недоверие.
– Како, ти си невероятна… Защо не ни каза нищо?! Мислехме, че някой е влязъл с взлом!
– Имам много на главата… Просто забравих. Освен това откъде да знам, че точно днес ще дойдеш тук? – отговаря Наджие.
– Исках да подготвя къщата за семейството, засегнато от земетресението – обяснява Ферейе. – Колко време ще остане тук тази Дениз?
– Скоро ще си тръгне – казва Наджие, макар че забелязва укорителния поглед на брат си, който очакваше друг отговор.
Ферейе не отговаря. Телефонът й започва да звъни, затова излиза в коридора, за да отговори.
В този момент Бюлент и Наджие остават сами. Всъщност… не съвсем сами.
След малко от стаята излиза Гьонюл.
– Отиде ли вече? – пита тихо, оглеждайки се несигурно.
Преди Бюлент да успее да отговори, Наджие хваща Гьонюл за ръкава и я привлича към себе си. Погледът й е леден.
– Кажи ми – просъсква тя. – Какви лъжи си казала на брат ми? Какво си намислила?!
– Кажи ми, какви лъжи ти е казала тази жена? — Наджие се обръща към брат си с хладен, обвинителен тон.
– Како, заплашила си Гьонюл – заявява Бюлент. — Дадла си ѝ чанта, пълна с пари, за да ме напусне! Тя ми го каза. Затова се опитах да се свържа с теб тази сутрин.
Наджие въздиша.
– Искал си да ми искаш обяснение за клеветите на тази жена? — пита тя.
– Всичко, което казах, е истина – казва твърдо Гьонюл, гледайки я право в очите. – И двете го знаем. Предложи ми пари и ме заплаши. А после дойде в къщата на брат ми и оказа натиск върху снаха ми.
Бюлент поглежда сестра си, търсейки в лицето ѝ някакъв знак на разкаяние.
– Како, това ли е истината?
Наджие поема въздух, но погледът ѝ остава твърд.
– Бюлент, истината е само една. Тази жена не е подходяща за теб. Казах го тогава и ще го повторя сега: тя не е достойна за теб!
– Престани да лъжеш! – избухва Гьонюл. – Защо го правиш?
– А ти защо се появи след толкова години?! – контраатакува Наджие. – Добре, да приемем, че това, което казваш, е истина. Защо го разкриваш сега? Искаш да си върнеш Бюлент? Да разрушиш семейството му, да събориш дома му? Кажи!
– Не съм тук, за да разрушавам никакъв дом, г-жо Нацие – казва с леден спокойствие Гьонюл. – Вие знаете как да разделяте хората. Както преди много години разделихте мен и Бюлент.
– Ти го изостави! – извиква Нацие, приближавайки се. – Остави моят брат да страда!
– Невероятно! – Гьонюл клати глава изненадана. – Гледаш ме в очите и лъжеш!
– Ти лъжеш! – гласът на Нацие става все по-остър. – Заради теб брат ми загуби спокойствието си, заради теб годежът на племенницата ми беше разрушен! Първо се появи дъщеря ти, сега ти. Цялото семейство на Бюлент е разбито заради теб! В дома им вече няма спокойствие, разбираш ли?!
– Не съм дошла тук, за да разрушавам спокойствието – отговаря Гьонюл. – Ако сега съм в такова състояние, то е само заради вас.
– Докажи го – казва Наджие с насмешлива усмивка. – Имаш ли някакви доказателства освен необоснованите си твърдения?
Гьонюл мълчи.
– Точно така. Нямаш никакви доказателства, нали? – триумфира Наджие. – Защото не можеш да имаш! Измисляш лъжи, за да ме разделиш с брат ми. Но аз не се хващам на такива капани!
Гьонюл поглежда към Бюлент, търсейки подкрепа.
– Бюленте, моля те, повярвай ми… Твоята сестра е виновна за раздялата ни!
Бюлент протрива челото си с ръце. За миг настъпва тишина, в която се чува само ускореното му дишане. Накрая той вдига поглед – и става ясно, че има доверие само в един човек и това не е Гьонюл.
Наджие, виждайки реакцията му, става още по-уверена. Приближава се до Гьонюл и казва с леден спокойствие:
– Слушай внимателно. Това е първият дом на Ферайе и Бюлент. В този дом те са сбъднали мечтите си, планирали са бъдещето си. Този дом е тяхната основа.
Бюлент рязко се изправя от дивана.
– Како! Моля те, успокой се.
– Приключи тази ситуация възможно най-бързо! – заповядва му Наджие. – Защото ако не го направиш, никой няма да се справи с последствията. Нито Мелис, нито Йигит!
–Како, Гьонюл ще остане тук само за няколко дни. Няма къде да отиде.
– Ако Ферейе разбере, и ти няма да имаш къде да отидеш – предупреждава Наджие. След миг тя премества погледа си към Гьонюл. – А ти… Ако мислиш, че можеш да останеш тук, грешиш. Ако се наложи, ще направя всичко, за да те изгоня от този град!
С тези думи тя взе чантата си и излезе, оставяйки след себе си напрегната атмосфера. На лицето ѝ се четеше израз на триумф.
Гьонюл пое дълбоко дъх и се объръща към Бюлент.
– Кълна се, че казвам истината. Знам, че нямам доказателства, но нямах никаква причина да те напусна.
Бюлент изглежда разстроен.
– Гьонюл, без значение какво се е случило тогава. Важното е, че през всичките тези години си крила от мен дъщеря ми! Не е ли достатъчно?! Как да ти вярвам?!
– Бюлент…
– Вярвам на сестра си – прекъсва я рязко той. – Тя беше до мен през всичките тези години. Това е всичко. Разбра ли ме? Вярвам на сестра си!
Мъжът излиза, като затръшва вратата.
Гьонюл стои за миг на място, взирайки се в празното пространство. Стиска ръцете си в юмруци.
– Искаш война, г-жо Наджие? – казва си тя, а гласът ѝ трепери от емоция. – Ще я имаш. И аз ще се боря. И ще платиш скъпо за това.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
