В този момент Бюлент и Наджие остават сами. Всъщност… не съвсем сами.
След малко от стаята излиза Гьонюл.
– Отиде ли вече? – пита тихо, оглеждайки се несигурно.
Преди Бюлент да успее да отговори, Наджие хваща Гьонюл за ръкава и я привлича към себе си. Погледът й е леден.
– Кажи ми – просъсква тя. – Какви лъжи си казала на брат ми? Какво си намислила?!
– Кажи ми, какви лъжи ти е казала тази жена? — Наджие се обръща към брат си с хладен, обвинителен тон.
– Како, заплашила си Гьонюл – заявява Бюлент. — Дадла си ѝ чанта, пълна с пари, за да ме напусне! Тя ми го каза. Затова се опитах да се свържа с теб тази сутрин.
Наджие въздиша.
– Искал си да ми искаш обяснение за клеветите на тази жена? — пита тя.
– Всичко, което казах, е истина – казва твърдо Гьонюл, гледайки я право в очите. – И двете го знаем. Предложи ми пари и ме заплаши. А после дойде в къщата на брат ми и оказа натиск върху снаха ми.
Бюлент поглежда сестра си, търсейки в лицето ѝ някакъв знак на разкаяние.
– Како, това ли е истината?
Наджие поема въздух, но погледът ѝ остава твърд.
– Бюлент, истината е само една. Тази жена не е подходяща за теб. Казах го тогава и ще го повторя сега: тя не е достойна за теб!
– Престани да лъжеш! – избухва Гьонюл. – Защо го правиш?
– А ти защо се появи след толкова години?! – контраатакува Наджие. – Добре, да приемем, че това, което казваш, е истина. Защо го разкриваш сега? Искаш да си върнеш Бюлент? Да разрушиш семейството му, да събориш дома му? Кажи!
– Не съм тук, за да разрушавам никакъв дом, г-жо Нацие – казва с леден спокойствие Гьонюл. – Вие знаете как да разделяте хората. Както преди много години разделихте мен и Бюлент.
– Ти го изостави! – извиква Нацие, приближавайки се. – Остави моят брат да страда!
– Невероятно! – Гьонюл клати глава изненадана. – Гледаш ме в очите и лъжеш!
– Ти лъжеш! – гласът на Нацие става все по-остър. – Заради теб брат ми загуби спокойствието си, заради теб годежът на племенницата ми беше разрушен! Първо се появи дъщеря ти, сега ти. Цялото семейство на Бюлент е разбито заради теб! В дома им вече няма спокойствие, разбираш ли?!
– Не съм дошла тук, за да разрушавам спокойствието – отговаря Гьонюл. – Ако сега съм в такова състояние, то е само заради вас.
– Докажи го – казва Наджие с насмешлива усмивка. – Имаш ли някакви доказателства освен необоснованите си твърдения?
Гьонюл мълчи.
– Точно така. Нямаш никакви доказателства, нали? – триумфира Наджие. – Защото не можеш да имаш! Измисляш лъжи, за да ме разделиш с брат ми. Но аз не се хващам на такива капани!
Гьонюл поглежда към Бюлент, търсейки подкрепа.
– Бюленте, моля те, повярвай ми… Твоята сестра е виновна за раздялата ни!
Бюлент протрива челото си с ръце. За миг настъпва тишина, в която се чува само ускореното му дишане. Накрая той вдига поглед – и става ясно, че има доверие само в един човек и това не е Гьонюл.
Наджие, виждайки реакцията му, става още по-уверена. Приближава се до Гьонюл и казва с леден спокойствие:
– Слушай внимателно. Това е първият дом на Ферайе и Бюлент. В този дом те са сбъднали мечтите си, планирали са бъдещето си. Този дом е тяхната основа.
Бюлент рязко се изправя от дивана.
– Како! Моля те, успокой се.
– Приключи тази ситуация възможно най-бързо! – заповядва му Наджие. – Защото ако не го направиш, никой няма да се справи с последствията. Нито Мелис, нито Йигит!
–Како, Гьонюл ще остане тук само за няколко дни. Няма къде да отиде.
– Ако Ферейе разбере, и ти няма да имаш къде да отидеш – предупреждава Наджие. След миг тя премества погледа си към Гьонюл. – А ти… Ако мислиш, че можеш да останеш тук, грешиш. Ако се наложи, ще направя всичко, за да те изгоня от този град!
С тези думи тя взе чантата си и излезе, оставяйки след себе си напрегната атмосфера. На лицето ѝ се четеше израз на триумф.
