Действието се пренася в кабинета на Азиз. Той седи на бюрото си и се взира в медицинските документи на Сехер. Мислите му непрекъснато се връщат към нея. В една кутия пази всички кърпички, които Сехер нервно е мачкала между пръстите си по време на сеансите им.
„Интересно как е реагирал Яман Кирмили на развода?“ – чуди се Азиз. – „Сигурно е бил против. Или може би… може би ѝ е причинил болка?“
Той посяга към телефона с намерението да се обади на Сехер.
„Но какво ще ѝ кажа? Да я попитам направо дали той ѝ е навредил, дали е добре?“ – колебае се в мислите си.
Изведнъж в стаята влиза Зухал.
– Исках да избърша праха, ако ми позволите – казва тя, приближавайки се към бюрото. Погледът ѝ попада върху документите. Тя забелязва медицинската карта на Сехер.
– Разбира се, вършете си работата – отговаря спокойно Азиз.
– Ако мислите за Сехер… днес тя се разведе – подхвърля Зухал, опитвайки се да скрие триумфалния тон в гласа си.
– Разведоха ли се? – Азиз повдига вежди от изненада. – Това е много бързо. Всичко наред ли е с нея?
– Да, всичко приключи. Тя е спокойна, всичко мина добре. Малко е разтърсена, но ще се оправи. Знаете ли, мисля, че Сехер е много специален пациент за вас.
– Всичките ми пациенти са специални за мен – отговаря уверено Азиз. – Но Сехер преминава през труден период.
– Разбирам – казва Зухал. – Ще избърша бюрото, когато приключите работа.
– Добре – съгласява се Азиз.
Зухал поглежда крадешком към него, докато напуска кабинета.
„Всичките пациенти са специални за вас… Наистина сте се влюбили в Сехер, докторе. Вие сте шансът, който чаках“ – мисли си тя, докато затваря вратата зад себе си.
