Историята продължава там, където приключи предишният епизод. Ще посегне ли Хира на Орхун в отчаян опит да избяга?
Хира не може да стори нищо Орхун, защото въпреки че не си спомня нищо от миналото си, въпреки че спомените ѝ са скрити, заключени в най-дълбокото кътче на съзнанието ѝ, сърцето ѝ никога не е забравило, то се бори да бъде чуто. Любовта се съпротивлява, за да не бъде забравена. Защото любовта е най-могъщата сила. Никаква загуба на памет не може да ѝ се противопостави. Тя е противоотровата срещу забравата. А любовта, която Орхун изпитва към Хира, е толкова силна, че разбива стените на забравата една по една, докато не стигне до нея – до истинската Хира.
Хира не е способна да убие Орхун, защото го обича. Обича го повече от собствения си живот, макар умът ѝ да се бори срещу това чувство. Макар мислите ѝ да са покрити с мъгла, сърцето ѝ помни ясно.
Това е причината Хира да стои, изгубена в очите на Орхун, когато държи бръснача до врата му. Защото в този поглед между тях думите стават излишни. Всичко, което трябва да бъде казано, вече е казано с безмълвната сила на любовта им.
Ръката на Хира потреперва. Лекото трепване е знак за съмнение – съмнение дали наистина може да му причини болка. Страх, ужас да не го нарани дори случайно. И когато вижда тънката драскотина по кожата му, от която се стичат няколко капки кръв, в нея се разразява ураган от болка. Толкова силна болка, че ѝ се иска да умре.
И точно в този миг – в тези хилядни от секундата – истинската Хира се връща при него. Любимата му съпруга. Тази, която обича прекалено много, тази, която трепери от страх за него, която страда за него, която никога не би могла да му стори зло.
Очите на Орхун заблестяват от умиление и нежност.
– Това си ти! – казва Орхун. – Ти не можеш да нараниш никого, камо ли да убиеш. Може да си забравила всичко, но аз не съм. Аз те познавам добре.
Хира поглежда Орхун със сълзи в очите, гласът ѝ трепери.
– А аз не познавам себе си… Не знам коя съм?! Какъв човек съм?
– Ще си спомниш – казва уверено Орхун гледайки я в очите. –Ще направя всичко възможно, за да си върнеш спомените.
