Действието се пренася пред кантората, която нае Нуршах. Тя метe тротоара пред входа с решителност, но личи, че е още ядосана от предишната ѝ среща с Кенан. Сама си мърмори, сякаш опитва да излее гнева си в думите:
– Нуршах, любимката на имението Демирханлъ… Е, животът те изправи пред реалността с гръм и трясък…
В този момент покрай нея минават Кенан и Нефес. Детето държи фунийка сладолед и говори весело:
– Този сладолед е много вкусен, но утре искам с ягоди!
Нуршах, все още напрегната, се опитва да изтърка петно от земята. Замахва ядосано с метлата и в този миг долната ѝ част се изхлузва и… се спира в главата на Кенан.
Кенан я поглежда изненадан, а Нефес се смее.
– Не го направих нарочно! – обяснява разтревожено Нуршах. – Защо не ми вярваш?
– Не ме интересува дали е нарочно или не! – отвръща Кенан, все още ядосан. – Човек се извинява, без да се оправдава! Не ме интересува как точно се е случило!
– Ти си прав… Извинявай – казва Нуршах с въздишка.
– Това ли е вещицата с метлата, за която ми разказа? – пита невинно Нефес, като поглежда баща си с интерес.
– Значи… вещица с метла, така ли? – усмихва се напрегнато Нуршах. – В такъв случай, нека се представя официално. Не е нужно да пълним детските главички с погрешна информация. Аз съм Нуршах.
– А аз съм Нефес – отвръща момиченцето и протяга ръчичка към нея.
– Много ми е приятно, Нефес.
Малката я гледа с широко отворени очи, впечатлена от нейната увереност.
– Мисля, че си вещица с добро сърце… А какво можеш да правиш с метлата? Можеш ли… да летиш наистина?
– Хм… Никога не съм опитвала да летя. Просто не съм имала нужда. Но е вярно, че понякога използвам тази „сила“… за да укротя някои грубияни – казва Нуршах с поглед, вперен право в Кенан.
Кенан се намръщва и с нетърпелив глас я прекъсва:
– Хайде, Нефес, отиди в кантората!
– Но…
– Казах – в кантората, госпожице. Веднага!
Момиченцето тръгва с неохота, а Нуршах я изпраща с мек поглед. После се обръща обратно към Кенан, тонът ѝ става по-остър:
– Значи, вещица с метла! На много хубави неща учиш дъщеря си, наистина!
– Да ви попитам нещо – отвръща Кенан с раздразнение. – Колко деца сте отгледали? След като ми давате уроци, значи имате опит… три-четири деца, така ли?
– Нямам деца. Но знам достатъчно добре какво трябва и какво не бива да се учи едно дете!
– Добре, тогава, лейди, че ви нарекох вещица! Но заради вас закъснях да взема Нефес от училище.
Нуршах повдига рамене, без да скрива иронията в гласа си:
– Винаги ли сте толкова мрачен, или просто имам „честта“ само аз да ви виждам такъв?
– Да кажем, че две срещи с вас в един и същи ден са ми малко в повече…
–Тогава ви препоръчвам да пиете чай от лайка и да го превърнете в навик! – заявява Нуршах. –Защото отсега нататък ще ме виждате често! И повече не ме наричайте лейди!
–Добре, както заповядате, лейди! – отговаря иронично Кенан и тръгва към кантората си.
