Действието се пренася в новия дом на Йомер и Къвълджъм.
Първи пристигат роднините от семейството на Йомер. След тях на прага се появяват Сьонмез, Дога и Чимен.
– Дъще, не си ли донесла нашето бебе? – пита с усмивка Пембе.
– Не съм донесла, моето бебе! – отвръща Дога с леко раздразнение.
– Севилай ли го гледа? – намесва се Фатих. – Ще се справи ли сама?
– Тя е с нас от двайсет години! Разбира се, че ще се справи – отговаря Сьонмез .
– На нея може да се има доверие! Никого няма да пусне в къщата – казва Дога като поглежда към Нурсема.
Йомер застава пред всички с усмивка.
– Добре дошли още веднъж. Знаете, че преминахме през много – трудности, недоразумения, болки… Но днес сме заедно. Независимо от всичко. Нека прекараме една хубава, спокойна вечер. Благодаря ви, че сте тук!
– Майко, Алев няма ли да дойде? – пита Дога.
– Не, миличка. Има друг ангажимент. Няма да успее тази вечер – отговаря Къвълджъм.
Камерата улавя лицето на Пембе , която е много доволна, че Алев няма да дойде, а Абдула е забил поглед в земята.
Нилай казва на Нурсема, че Дога явно ѝ е сърдита.
– Защо да ми е сърдита?
– Според мен не е само на Фатих – на всички ни е сърдита – пояснява Нилай.
– Я виж ти, пак не можеш да си държиш езика зад зъбите? – ядосва се Фатих.
– Не се меси в женски разговори! – предупреждава го Мустафа.
– Какво каза? Повтори! – пали се Фатих.
Умут усеща как напрежението между Фатих и Мустафа се покачва. За да прекъсне назряващия конфликт, решава да смени темата.
– Между другото… Нурсема днес беше на изложба – подхвърля уж небрежно той.
– Каква изложба? – пита с интерес Чимен.
– С картини на Осман Хамди бей – отговаря спокойно Нурсема.
– Наистина ли? А аз не знаех. Сама ли беше? – намесва се Абдула.
– Не, татко. Мой клиент, който купи работите ми, ме покани.
– Аз не го познавам лично, но изглежда много възпитан мъж! – допълва Умут.
Напрежението се покачва още. Семейство Юнал са в шок.
– Клиентът… мъж ли е? – пита Фатих.
– А какво значение има полът му? – отвръща Дога.
– Няма значение ли? – пита Фатих гледайки Дога.
– Нурсема, ти с мъж ли си ходила на изложба? – включва се и Мустафа с недоумение.
– Той не е мъж, а мой клиент – отговаря Нурсема.
– Умут, а ти разреши ли ѝ? – пита Абдула.
– Разреших! – отвръща Умут с уверен глас.
–Умут има пълно доверие на жена си – заявява Дога. –Цивилизованите хора като него постъпват така – спокойно, достойно. Но, разбира се, не всеки може да го разбере. И това е съвсем нормално.
– Преди месец не говореше така – промърморва Фатих. – Какво се е променило?
– На мен ли говориш, Фатих?
– Да, на теб – отвръща той, сухо.
– Както и да е… Щом Умут знае и няма проблем, нека приключим темата – предлага Йомер и се опитва да овладее обстановката.
В същото време Сьонмез се обажда на Алев и я пита, какво е казала на Пембе, че тя се е зарадвала когато е разбрала, че няма да дойде на вечерята. Алев обяснява на майка си, че не е говорила с Пембе.
След като затваря телефона, Алев мисли на глас, кипяща от възмущение:
– Как не я е срам! Мисли си, че съм се изплашила от нея и затова не съм отишла… Да бе!
В същото време Йомер и Къвълджъм съобщават на семействата си, защо са ги събрали тази вечер.
– Сигурно се чудите защо ви събрахме тази вечер…- започва Къвълджъм. – В нощта на катастрофата… ние с Йомер се оженихме. В Париж.
– В онази бъркотия сигурно не сте могли да кажете – предполага Абдула.
Йомер кима с глава.
Всички им пожелават много щастие.
Малко по-късно Фатих пита Дога как е Джемре.
– Ако беше зле, нямаше да съм тук – отвръща тя спокойно. – Между другото, не се радвай толкова, че спечели време до делото. Мнението ми няма да се промени.
– Ами ако моето се е променило? – пита Фатих, със загадъчен поглед.
