Действието прескача в кабинета си Кузей гледа внимателно Кадир, сякаш се опитва да разбере какво мисли.
– Млад си, кръвта ти кипи – започва спокойно, но строго, като слага ръка на рамото му. – Но послушай един по-стар от теб: това момиче не е за теб.
Кадир се намръщва.
– Защо? Защото е бедна? Имам фирма, а тя е като принцеса със златно сърце. Спаси живота ми, без дори да ме познава. Не я интересуват парите. Умна е, смела е, честна е.
Очите му горят от страст.
– Видях много жени в живота си, но всички искаха едно – богатство, статус, удобен живот. Тя е различна. Изключителна! – заявява Кадир.
Кузей се отдръпва и се подпира на бюрото.
– Това е невъзможно, Кадир. – отвръща Кузей. – Тя си няма никого. Животът ѝ е само проблеми. Не можеш да я третираш като другите. Не можеш да си играеш с нея и после да я зарежеш.
– Нямам намерение да си играя! – отговаря уверено Кадир. – Имам сериозни намерения.
На Кузей казаното от Кадир не му харесва.
– Сериозни намерения?
– Да. Ако се съгласи, ще се сгодим. И веднага ще се оженим.
Кузей е шокиран от казаното от Кадир.
– Какви ги говориш?! Чуваш ли се? Какъв годеж?!
– Говоря сериозно.
– Минали са само два дни! Едва я познаваш! Защо бързаш?! Това не е детска игра, Кадир. Вземи се в ръце!
– Сигурен съм. Това момиче ще бъде мое! – отговаря уверен Кадир.
Кузей поклаща глава, сякаш не може да повярва на това, което чува.
Кадир се обръща и тръгва към вратата. Под носа си, почти беззвучно, промърморва:
– Дори да не иска сега… в крайна сметка ще се съгласи!
