По-късно Кузей подава на Сила елегантна кутия, увита с панделка. В сърцето ѝ отново се надига надежда. Това за нея ли е? Какво ли има вътре? Развързва лентата и отваря.
– Учебници? – мръщи се Сила. – Искаш да уча ли?
Кузей е юрист. Може би иска да бъде на нивото му? Мисли си Сила.
– Но… първо трябва да завърша гимназия… –казва тя на глас.
Кузей я гледа, сякаш не разбира.
– Сила, какво искаш да кажеш? Това е за Бахар. Сестра ти има нужда от учебници.
Лицето на Сила се вкаменява, после на него се появява фалшива усмивка.
– За Бахар? Разбира се. Това и си помислих…
Но очите ѝ издават разочарованието ѝ, а Кузей го забелязва.
– Сила… – започва с по-мек тон Кузей, но бързо става сериозен. –Ако мислиш за парите, кажи. Ще я приспадна към дълга ти.
Сила е объркана. Какво се случва? Само вчера чу, как Кузей каза на Кадир, че я обича… а сега я третира като чужда, като една непозната?
– Но ти… на Кадир… – без да иска се издава Сила.
Кузей се намръщва.
– Какво за него?
– Каза, че ме обичаш.
Настъпва тишина. Той я гледа невярващо.
– Какво каза? – пита шокиран Кузей.
– Чух те – казва тя, избягвайки погледа му. – Каза, че ме обичаш, че си влюбен в мен. Мислех, че за това искаш да говорим…
Кузей се смее и поклаща глава.
– Не мога да повярвам. Наистина ли мислеше, че съм те повикал, за да ти подаря нещо и да ти се призная в любов?
Сила мълчи.
– Мислеше, че съм влюбен в теб? – Гласът му става рязък. – Казах това, за да се откаже Кадир от теб!
Сила е шокирана от думите на Кузей.
– Какво?
– Мислеше, че в кутията има какво? Пръстен? Булчинска рокля?
Гърлото ѝ се свива.
– Не… просто не съм разбрала…
