Действието прескача в кабинета на д-р Азиз. Той се чуди, дали днес Сехер ще дойде или Яман Къръмлъ ще ѝ попречи. След малко асистентката му влиза и му съобщава, че Сехер ще дойде за сеанса, но малко ще закъснее.
– Добре – кимна доволен Азиз. – Ще я изчакаме.
Скоро след това Сехер пристига.
Вратата към кабинета е леко открехната и тя надниква внимателно. Когато вижда, че вътре е тихо, прави крачка напред.
– Извинявай… видях, че вратата е отворена и реших… – казва Сехер с леко притеснение.
– Не се притеснявай – казва Азиз с усмивка. – Чаках те. Честно казано, се притесних, че няма да дойдеш. Не е добре да пропускаш сеансите ни, особено с напредъка, който си постигнала.
– Днес бях объркана – признава тя. – Наистина мислех да не идвам. Но той… той ми каза, че трябва, че терапията ми помага. Той е прав.
– Добре тогава. Нека започнем. – предлага Азиз.
– Как се чувстваш след развода? – пита Азиз. – Взе трудно решение. И при това – много бързо. Това е голяма стъпка.
Сехер замълчава за момент. Взема една салфетка и започва да я мачка нервно.
– Ако трябва да бъда честна… Чувствам се странно – признава тя. – Разведох се, но едва сега осъзнах, че всъщност не съм го искала. Страхувах се. Имах съмнения. Но, както ти казах – той беше до мен през цялото време. Подкрепяше ме. Не знам как да го обясня…
Сехер прави пауза, сякаш се опитва да подреди мислите си.
– Само човек, който обича с цялото си сърце, е способен на това. Но той не го прави само за мен. Прави го и за Юсуф… и за всички около него. Знаеш ли… казват, че истинските хора се познават, когато изпадне човек в затруднено положение. Мисля, че едва сега започвам истински да го опознавам. Той е толкова силен, толкова грижовен… специален. Различен от всички останали. Усещам, че ставаме все по-близки и по-близки.
По лицето на Азиз се появява сянка на неодобрение, която той не може да скрие. Сехер я забелязва.
– Нещо лошо ли казах? – пита тя загрижено.